Необходима е самооценка на пропуските по отношение на граждански позиции и отговорност, споделиха участници в дискусията „Европейска демокрация“

ТОП НОВИНИ

Имаме пропуски по отношение на гражданското образование и трябва да си направим самооценка, споделиха участници в дискусията „Европейска демокрация“, която се състоя днес в Благоевград.
Според  директора на Националната хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, което е училище-посланик на Европейския парламент – Марин Митов, въпреки че има гражданско образование от две години в училище, часовете са малко и недостатъчни. Нашето министерство също има вина – то се е затворило и не иска мнението на преподавателите, отбеляза Митов.

„Бих приветствал идеята тези часове да се увеличат, защото, както виждаме на страната ни и на Европа е необходима силна гражданска позиция“, изтъкна Митов. Той допълни, че влияние е оказала и пандемията, която е затворила за дълго децата в къщи.

„Патриотични чувства, граждански позиции и отговорност трябва да започнем да формираме още в детската градина, после в училище, а след това и в университета. Вероятно трябва да имаме повече специалности, които да формират такива позиции в университетите. Вероятно и журналистите също имат пропуски, защото както се вижда, тези теми, които днес се дискутират в Благоевград, не достигат до младите хора.

Интересно е мнението на евродепутатите, които говорят, че бюрокрацията е превзела Страсбург и Брюксел, сякаш те не са част от тези организации“, каза още Марин Митов. Според него липсата на активна гражданска позиция в страната ни е в резултат на проблемите, обсъждани на дискусията.

Според директора на Регионалния исторически музей в Благоевград Кирил Алексиев увеличаването на учебните предмети в училище и университета отново е свързано с голяма администрация и бюрокрация, и това не е решение на проблема. Според него вариантът за излизане от утопични решения е в програми, чрез които младите хора да се срещат по неформален начин, да създават различни инициативи и да обменят идеи.

Пропускаме моментът със задълженията като граждани, каза още Митов и допълни, че когато има незаинтересованост от страна на младите хора, каквото и да се направи, резултатът ще бъде клонящ към отрицателен.

Данни от представителни изследвания за страната, които показват че се наблюдава изключително голямо политическо отчуждение сред младите хора, представи гл. ас. д-р Петрана Стойкова – преподавател в катедра „Социология“ към Философски факултет на Югозападния университет.

Докато през 1991 година над 80 процента от българските граждани са се интересували от политика, то през 2018 година числата показват, че едва около 30 процента от тях се вълнуват от темата. Данните сочат и ниско доверие към основните политически институции, заради политическата корупция, каза още д-р Стойкова. „Всичко това води до отчуждение от политиката и неучастие в политическия процес“, допълни тя.

Демокрациите се поддържат от високата гражданска активност, високата осведоменост за обществените дела и широко разпространеното чувство за гражданска отговорност, отбеляза д-р Стойкова. Според нея допълнителните часове и дисциплини за гражданско образование биха спомогнали за формирането на една по-висока политическа, правна и електорална култура. „Има специалности, в които могат да се заложат дисциплини, които да повишат политическата култура на младите хора, а ангажираността с политиката и формирането на политическите сили става в периода след завършването на средно образование и постъпване в университета“, допълни д-р Стойкова.

Тя посочи още, че формирането на по-висока електорална култура е и участието ни в изборния процес. Понякога ние си мислим, че дистанцирайки се от политическия процес, ние не участваме в него. Неучастието всъщност е активно участие в изборния процес, посочи още д-р Петрана Стойкова. 

Според Андрей Георгиев – член на студентското правителство на Американския университет в България, най-лесно човек се научава и се ангажира с идеи като демокрация и защита на човешките права, когато е присъединен към някакъв колектив и се занимава с ангажименти и инициативност, но не с учебник.  Андреа Малинова – студент в Американския университет в Благоевград изтъкна, че сега на студенти и ученици се предоставя възможността „да стъпят в обувките на делегати от Европейския парламент и министри от Европейския съвет и да обсъждат актуални теми на територията на съюза“. Така младите хола имат изключителната възможност да бъде чут гласът им и да се обсъдят техните предложения от реалните делегати.

Дискусията „Европейска демокрация“, която БТА организира в пресклуба на агенцията в Благоевград е в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент./БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.