Министърът на отбраната Атанас Запрянов отчете пред медиите отличното представяне на поредния български контингент в международната мисия на НАТО. Контингентът беше посрещнат с тържествена церемония в Благоевград.
„Безупречно изпълнение на задачата. НАТО дава отлична оценка. Не сме се съмнявали, че нашите хора са добросъвестни и работни. Най-важното е, че живи и здрави ги изпратихме и живи и здрави си ги посрещаме днес“, подчерта министърът. Той добави, че ако същият подход се прилага и в други мисии и задачи, ще бъде доволен.
В изявлението си Запрянов обърна внимание и на дългогодишната мисия на НАТО в Косово – КЕЙФОР, която по думите му вече над две десетилетия доказва своята ефективност като инструмент за мирно разрешаване на етнически конфликти. „Мисията е безпристрастен участник във вътрешнополитическите процеси в Косово, както и в преговорите между Косово и Сърбия. С мандат от ООН допринасяме за мир и стабилност“, подчерта той.
Войната в Украйна и новата отбранителна концепция на НАТО
Запрянов обърна внимание и на променената сигурност в Европа след началото на руската агресия срещу Украйна. „Ситуацията след с нищо оправдаваната война между Русия и Украйна се влоши драматично. Целият ред на сигурност в Европа се разпадна. НАТО преразгледа стратегическата си концепция и разработи отбранителни планове за страните членки, включително и България“, обясни министърът.
НАТО поставя фокус върху сдържането и отбраната, което налага и повишаване на военните способности. Новият пакет за страните членки, приет на среща в Хага, предвижда 20–30% увеличение на военните възможности за формированията. Това обаче изисква сериозно увеличение на военните разходи, най-вече за модернизация.
Финансиране през ЕС и национален отбранителен план
Според Запрянов ЕС е дал зелена светлина за дерогация от дефицита по Пакта за стабилност, което позволява капиталовите разходи за отбрана да не влияят върху инфлацията. В този контекст са отделени около 800 млрд. евро за превъоръжаване и развитие на отбранителната индустрия в ЕС. Чрез Механизма за сигурност на Европа (СЕЙФ) ще се разпределят 150 млрд. евро с изключително изгодни условия – 10-годишен гратисен период, 35 години за изплащане и символични лихви. Доставките ще са освободени от ДДС.
България ще подаде искане за сума между 5.3 и 6 млрд. лв. до 29 юли. „Гърция ще заяви между 25 и 28 млрд. евро. ЕК ще бъде арбитър в разпределението. Проектите ни са разработени и остойностени, така че да сме подготвени за максимална и минимална стойност“, поясни Запрянов. След одобрението, до края на ноември България трябва да представи национален план, който ще съдържа конкретните проекти и график на финансирането.
„След като бъде одобрен националният план, ще предложим на Народното събрание теглене на заем. Той не е задължителен – можем да изтеглим цялата сума или част от нея. Този заем ще бъде част от националния дълг и е важен за финансовата стабилност“, добави министърът.
Развитие на родната отбранителна индустрия
Министърът посочи, че правителството е дало указания да започне работа по развитието на българската отбранителна индустрия. Някои проекти ще бъдат финансирани национално, за да се гарантира участие на местните производители.
Сред бъдещите проекти се откроява и изграждането на брегова противокорабна система, базирана на Черно море, в партньорство с Норвегия. „Този проект не е част от СЕЙФ, но има други механизми за реализация. Всеки проект ще надхвърля 100 млн. лв. и ще бъде решен от Народното събрание“, поясни Запрянов.
Пожарът край Сливница – армията не е виновна
По повод пожара край Сливница министърът бе категоричен: „Съдействаме напълно на разследването. Армията има строга документация. Нашата проверка показва, че пожарът е на повече от 3 км от местата, на които провеждаме занятия. Има забрана за учения с пожароопасен характер. Свидетелски показания потвърждават, че първите, които са се отзовали и помогнали, са били наши хора.“
Запрянов призова за бдителност и солидарност: „Най-малката небрежност води до опасност за хората и имуществото. Нека бъдем обединени и отговорни като общество.“
По думите му в момента страната разполага с шест готови хеликоптера, като три от тях активно участват в гасенето на пожари. Разходите обаче са значителни – един час полет за гасене струва 11 000 лв., което представлява сериозно финансово усилие за държавата.
