ИПИ за машинното гласуване: Дотук с възторга, оттук следва трезвостта

БЪЛГАРИЯ ИЗБИРА ЛЮБОПИТНО

Рядко в нашето ежедневие правосъдието предизвиква възторг. По-често възмущението от него е водещо. А за всеки вид реакция е нужно просвещение. Предимно да познаваме малко от фактите, нещо от съдържанието, а после да си направим и изводи. Особено вълнение предизвиква решението на Върховния административен съд/ВАС/, с което за втория тур на местните избори се дава възможност за машинно упражняване на вота, пише в седмичния си бюлетин Института за пазарна икономика.

По същество

Произнасянето не отменя решението на ЦИК да не допусне гласуване чрез машинни устройства на първия тур. Дотук с възторга. Оттук следва трезвостта:

Решението /виж тук/ поставя акцента на това, че Изборният кодекс е оставил две алтернативни възможности за гласуване – с хартия или с машина. Предвиденото „може“ в чл. 206, ал. 1 от ИК, според ВАС, дава преимущество на хартията пред машината, когато ЦИК и отговорните институции не съумеят да организират изборния процес: „Пряката възможност на избирателя да гласува е осигурена чрез хартиени бюлетини“.

Отмяната на машинния вот в петък, организиран от институционалната коалиция на Министерството на електронното управление, ЦИК и ДАНС е правомерна. Когато държавата е некомпетентна цената е за сметка на гражданите/избирателите. Политиците просто обжалват и вдигат врява без да отчитат собствената си некомпетентност.

Министърът на електронното управление неправомерно е прехвърлил правомощие на своя заместник, без специалният закон да му дава това правомощие и това е фундаментален порок. От това следва, че оттук насетне удостоверяване на съответствието на машините по смисъла на чл. 213а, ал.2 от Изборния кодекс е изрична компетентност на министъра на електронното управление и именно неговата фигура и функция гарантира машините. Доктрината може да твърди и друго, но практиката да не споделя това. А историята мени своя ход по-често съобразно практиката и по-рядко – съобразно доктрината.

Решението на ЦИК е незаконосъобразно единствено в частта, в която ЦИК отменя машинното гласуване, поради липса на удостоверние изправността на самите машини и на двата тура.

Три дни преди провеждане на парламентарните избори през май 2009 г. ЦИК отказва регистрация на Синята коалиция. Поводът е оспорване на това кой е законно избраният представител на СДС /тогава част от СК/, спорещите са Мартин Димитров и Пламен Юруков. Решението на ЦИК е обжалвано от Мартин Димитров и Иван Костов.

С какво обаче миналото превъзхожда настоящето?

Тогавашният председател на ВАС Константин Пенчев организира така работата на съда, че жалбата да бъда разгледана в деня преди изборите и да има произнасяне. Към днешна дата Георги Чолаков, председателстващ ВАС, не направи това, макар законът да му позволява. За важността на административното правосъдие и ролята в този процес на Чолаков знаят мнозина, но говорят малцина. И тук има с какво историята да го запомни, пише „Фокус „.

Има и още една разлика – тогавашното произнасяне на ВАС /виж тук/ разглежда изборния процес като фундамент на правовата държава, процес, който не бива да бъде поставян под съмнение. Мотивите са кратки, но твърде убедителни. Сегашното е след деня на избор и повече клони към словесен бюрократизъм.

Единствено институционалният нихилизъм на ЦИК е същият – много политика, малко правни аргументи и решения, угодни на политически силните на деня. Правни и исторически традиции, от които трудно се бяга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *