Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Мина. Смята се, че светецът-войн е покровител на семейството, на сираците и на пътуващите.
Имен ден празнуват българите с имена Минчо и Мина, и Виктор и Виктория.
Богослужебни текстове за празника на Свети Мина открояват мъжеството и словата му в отговор на мъчителите: „Христов съм и Христов ще бъда“.
Заради претърпелите страдания се приема, че светецът има дръзновение към Бога и е бърз помощник на почитащите го:
Един от най-старите манастири, посветен на светеца – Обрадовският – се намира в покрайнините на София. Счита се, че на това място през XI век там е бил разположен голям манастирски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради, духовно училище и метох на Света гора, откъдето поклонниците се отправяли за Атон. Духовното средище било част от манастирите, съставляващи Софийското Светогорие. Нашествията на кръстоносците, а после и на османските турци заличават постепенно Светата обител и едва в началото на ХХ век (1927 г.) местните жители се натъкват на останките ѝ. Възстановяването на манастира започва през 1942 г., а след 1989 г. обителта постепенно започва да привлича поклонници от цялата страна. В манастира притегателна сила има чудотворната икона на Св. Вмчк Мина, а от 2010 г. насам – и частица от неговите мощи. Игуменът на манастира отец Борис е категоричен:
„Всеки, който пристъпва към тях с вяра, чистосърдечна молитва и искрено упование в Божието милосърдие получава бързата помощ по молитвеното застъпничество на свети Мина“. /БНР