Ако има регион, в който евентуалният политически проект на президента Румен Радев ще бъде подложен на най-сериозно изпитание, това безспорно е Благоевградска област. Не заради броя мандати, а заради сблъсъка между утвърдени партийни машини и все още неоформената структура около държавния глава.
В Пиринско Радев не започва от нулата. За негов основен човек в региона отдавна се посочва Николай Шушков – бивш областен управител и заместник-министър, с дълбоко познаване на администрацията, общините и сложния баланс между местната и централната власт. По неофициална информация именно Шушков, заедно с Владимир Димитров, са сред основните претенденти за бъдещ областен ръководител на партията, ако проектът бъде формализиран.
Шушков не е класически партиен лидер, но този профил напълно съвпада с модела, който Радев последователно налага – експертност, институционален опит и дистанция от шумната партийна реторика. Това присъствие дава ключ към разбирането какви кандидати би търсил президентът в Благоевградско: не партийни активисти, а хора с управленска биография и усещане за държавност.
Подобен подход обаче е едновременно шанс и риск. Шанс, защото недоверието към партиите в региона расте. Риск, защото Пиринско е една от областите с най-добре изградени партийни структури.
ГЕРБ безспорно разполага с добре смазана изборна машина в Благоевградска област, но ключовият проблем остава отсъствието на реално лидерство в самия Благоевград. Именно ГЕРБ–Благоевград все по-често се превръща в тежест за партията, вместо в неин двигател.
ДПС „Ново начало“ също остава фактор с изключително дисциплинирана и ефективна изборна машина, особено на местно ниво. Там моделът е ясен, устойчив и доказал се във времето.
БСП, напротив, изглежда като формацията с най-сериозен риск при евентуалната поява на партия около Радев. Причината не е само в националната криза на левицата, а конкретно в състоянието на БСП–Благоевград – липса на лидерство, вътрешни интриги и хронични конфликти. Именно този електорат е най-вероятният резервоар за проект „Радев“, което поставя социалистите пред реална опасност от маргинализация.
На този фон проектът на Радев все още е политическа хипотеза. Не е ясно кой ще бъде мандатоносителят, дали ще се създава нова партия или ще се търси съюз със съществуваща, както и докъде е стигнала реалната организационна подготовка. Тази неяснота става още по-съществена при сценарий за предсрочни парламентарни избори на 19 април – дата, за която публично се говори в близкото обкръжение на президента.
Кратките срокове поставят Радев в особена ситуация.
Без изградена партийна инфраструктура той ще бъде принуден да разчита именно на фигури като Шушков и Димитров – хора, които могат да компенсират липсата на формална структура с лични контакти, административен опит и познаване на местната динамика.
В Благоевградска област това е решаващо, защото регионът не прощава импровизации и бързо разпознава „спуснатите“ кандидати.
Затова Пиринско се очертава не просто като поредната област в изборната карта, а като политически лакмус.
Успехът тук би означавал, че личният авторитет на Радев и институционалният модел около него могат да се превърнат в работеща политическа конструкция.
Провалът, че високият рейтинг не е достатъчен без ясна организация, лидерство на терен и време за подготовка.
В този смисъл битката в Пиринско няма да бъде просто между партии. Тя ще бъде сблъсък между два модела – утвърдения партиен, изграден по общините, и институционалния, който Радев се опитва да превърне в политически. Именно тук ще стане ясно дали този преход е възможен.
