На днешната дата 4 март, през далечната 1881 година, в хубавия български град Щип, днес намиращ се в границите на съседна на България държава, е роден Тодор Александров – последният цар на планините, припомни председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който пристигна днес в Благоевград, за да вземе участие в отбелязването на 143-годишнина от рождението на големия български герой.
Десетки бяха онези, които тази вечер се събраха около бюст-паметника на войводата, който се намира в градинката срещу съдебната палата, за да отдадат почит към революционера, но и за да покажат, че Благоевград помни своите герои, че Благоевград помни кой е Тодор Александров и какво направи той за нашата свобода.
Цветя пред паметника му положиха председателят на Общински съвет Благоевград Радослав Тасков, заместник-кметът по култура и спорт в Община Благоевград Станислав Кимчев, заместник-областният управител Христо Ангелов, председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, членове и симпатизанти на ВМРО, представители на политически партии, видни общественици, културни дейци и граждани.
В свое слово пред присъстващите Красимир Каракачанов изтъкна, че Тодор Александров е от онези български герои, които отдават целия си живот в името на святата кауза за свободна и обединена България, такава, каквато е предвидена да бъде според Санстефанския мирен договор.
„Тодор Александров не копираше чужди идеи. Той вървеше по пътя, начертан от Даме Груев и Гоце Делчев, по пътя начертан от Левски, Раковски и Ботев. Затова остана в паметта на хората и не успя да бъде заличен. В този ден нека кажем слава на този българин и на каузата, за която той работеше. Да живее България!“ – каза още Красимир Каракачанов.
Днес, в денят за почит към Тодор Александров, Новинарска агенция Е-79 нюз припомня и следните негови думи:
Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня.
