ЕК: Забавяне на икономическия растеж в България

България

Икономическият растеж на България се очаква да се забави през втората половина на 2022 и през 2023 г., преди частично да се възстанови през 2024 година. Това се казва в есенните икономически прогнози на Европейската комисия за България.

Нарастването на цените и по-високите разходи по кредитирането се очаква да оказват натиск върху потреблението на домакинствата. Очаква се също така забавяне на растежа на износа в отговор на отслабналото търсене от чужбина до края на 2023 г. и последващо възстановяване през 2024 година.

Засиленото усвояване на средства от Европейския съюз, най-вече по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, се очаква да подкрепи съвкупните инвестиции. На фона на постепенното забавяне на инфлацията се прогнозира ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт от 1,6 на сто през 2023 г. до 2,5 на сто през 2024 година. Бюджетният дефицит се предвижда да нарасне до 3,4 на сто от БВП през 2022 г., когато се очаква множеството мерки за смекчаване на ефекта от високите цени на електроенергията да надделеят над по-големите приходи, а през 2023 г. да се понижи до 2,6 на сто. Това са изводите за икономическото развитие на България през текущата и следващите две години, залегнали в публикуваните днес есенни икономически прогнози на Европейската комисия.

Предстои отслабване на вътрешното и външното търсене

През първата половина на 2022 г. БВП на България нарасна с 4 на сто на годишна основа, подкрепен от силния износ. Въпреки това високата инфлация оказа натиск върху реалния разполагаем доход и доведе до забавяне на тримесечния растеж в потреблението на домакинствата до 0,5 на сто през първото тримесечие и 0,4 на сто през второто тримесечие. След свиване с 8,3 на сто през 2021 г. инвестициите продължиха да намаляват през първата половина на 2022 г., като строителството на нежилищни сгради натежа върху съвкупните инвестиции. Очаква се годишното равнище от 15,6 процента на хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) през септември да е пикът, тъй като ефектът от повишението на цените на енергоносителите постепенно отслабва.

Като цяло се очаква нарастването на БВП да се забави от 3,1 на сто през 2022 г. до 1,1 на сто през 2023 г. поради по-ниското вътрешно и външно търсене, след което да се ускори до 2,4 на сто през 2024 г. на фона на подобряване на външните условия. Потребителските нагласи се влошиха през третото тримесечие на 2022 г., което свидетелства за стагнация в потреблението на домакинствата до края на годината. Очаква се потреблението на домакинствата да остане слабо през цялата 2023 г., а след това постепенно да се повиши през 2024 г. с намаляването на инфлационния натиск. Важен фактор, който вероятно ще доведе до ограничаване на частното търсене, са очакваните по-високи лихви през следващите две години.

Предвижда се инвестициите да се засилят поради по-високото усвояване на средства от ЕС, включително по Механизма за възстановяване и устойчивост. Досегашното динамично нарастване на износа се очаква да се забави значително през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., а след това да се ускори умерено през 2024 г., като в общи линии ще следва динамиката във външното търсене.

Развитието на пазара на труда е от ключово значение за определяне на развитието на икономиката

Пазарът на труда остана затегнат със сезонно изгладена безработица от 4,6 на сто през август. Номиналните заплати нараснаха силно в началото на годината, когато обикновено се правят актуализациите на заплатите. Това беше последвано от увеличение на заплатите в обществения сектор и сектора на услугите през второто тримесечие. Производителите в преработващата промишленост успяха да се приспособят към силното увеличение на заплатите, като запазиха заетостта почти непроменена, тъй като производствената активност се засили. Като контраст високите заплати в сектора на услугите доведоха до по-високи разходи за труд. Очакваното забавяне и на вътрешното, и на външното търсене обаче се очаква да потисне решенията за наемане на персонал и да ограничи евентуално по-нататъшно бързо нарастване на заплатите. Очаква се заплатите да нараснат с 9 на сто през 2023 г. и с 6,7 на сто през 2024 година.

Инфлацията постепенно ще се забавя

Годишната инфлация на потребителските цени ще се забави от 12,8 на сто през 2022 г. до 7,4 на сто през 2023 г. и след това ще се успокои до 3,2 на сто през 2024 година. Тенденциите на пазара на труда предполагат, че натискът върху цените в сектора на услугите вероятно ще доведе до допълнително ускоряване на нарастването на цените до края на 2022 г., а след това постепенно ще отслабне през 2023 и 2024 г. Инфлацията при цените на хранителните продукти се очаква постепенно да се забави и ще бъде важен фактор за динамиката на цените при подкомпоненти като кетъринг услугите. За инфлацията при цените на енергията се очаква забавяне и показателят да премине в негативната територия през втората половина на следващата година, като остане отрицателна и през 2024 година.

Бюджетният дефицит бавно ще намалява

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да намалее до 3,4 на сто от БВП през 2022 г., тъй като се очаква ръстът на приходите далеч да надхвърли ръста на разходите и да продължи да се понижава през прогнозния период. Нарастващите цени на продуктите и най-вече на стоките, които се облагат с акциз, както и нарастващите трудови доходи, са основните фактори за увеличаване на данъчните приходи.

Прогнозира се мерките за смекчаване на въздействието на високите енергийни цени да имат нетен ефект върху бюджета, равняващ се на 2 на сто от БВП през 2022 г., тъй като те са частично финансирани от налога, наложен върху извънредните приходи на предприятията в енергийния сектор и събирани от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Очаква се тези мерки да продължат и през 2023 година.

Общата стойност на мерките за подкрепа на възстановяването след пандемията се очаква да намалее от 3,8 на сто от БВП през 2021 г. до под 1 на сто от БВП през 2022 г., а наред с извънредното увеличение на заплатите на някои служители в държавния сектор постепенно да отпадне от 2023 г. Същевременно измененията на пенсионната система, приети през 2021 и 2022 година, както и трансферите, свързани с бежанците от Украйна, продължават да оказват натиск на държавните финанси. Публичните инвестиции се очаква да се увеличат, най-вече подкрепени с европейско финансиране.

До приемането на Закона за бюджета за 2023 г. по други разходни пера ще се следва месечното изпълнение от миналата година. В този контекст се очаква бюджетният дефицит да се понижи до 2,8 на сто от БВП през 2023 г. и до 2,5 на сто от БВП през 2024 г.

Реалният държавен дълг ще намалее до 22,5 на сто от БВП през 2022 г., като принос за това ще имат големите парични плащания от Механизма за възстановяване и устойчивост при условие, че всички основни етапи и цели на националния План за възстановяване и устойчивост бъдат изпълнени по задоволителен начин. Съотношението на дълга към БВП се очаква да се увеличи впоследствие и да достигне 25,6 на сто през 2024 година./бнт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *