Държавният глава припомни, че на 7 октомври се е провело почти пет часа и половина заседание на Съвета, на което са били формулирани конкретни предложения, като голяма част от тях вече са изпълнени, а за останалите тя изрази надежда правителството и парламентарното мнозинство да ги осъществят в следващите дни.
На този етап не планирам свикване на ново заседание по същата тема на Консултативния съвет за национална сигурност.
Това заяви президентът Илияна Йотова пред журналисти в отговор на призивите за нов Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) заради ситуацията в Черно море, предаде репортер на БГНЕС.
Държавният глава припомни, че на 7 октомври се е провело почти пет часа и половина заседание на Съвета, на което са били формулирани конкретни предложения, като голяма част от тях вече са изпълнени, а за останалите тя изрази надежда правителството и парламентарното мнозинство да ги осъществят в следващите дни.
Йотова уточни, че е готова да чуе мотивите на опозицията, но подчерта: „До този момент призивите за КСНС са само пред вас, медиите. Аз не съм получила никакво официално писмо. Винаги са добре дошли да обсъдим тези проблеми, но мисля, че има още какво да се направи от предишните решения, които бяха взети.“
Президентът открои „блестящо изпълнени мисии“ на противоминната група с участието на партньорите от Турция и Румъния, както и действията на Военновъздушните сили, Военноморските сили и Морска администрация, които по думите ѝ „се справиха при много тежки условия и заслужават наистина нашата признателност“.
По отношение на искания от България мораториум върху военните действия в Черно море Йотова посочи, че част от заложените мерки вече са факт, включително срещата на тримата министри на отбраната, а в момента българската държава работи на всички нива за провеждането на втора среща и отворен диалог между всички шест крайбрежни държави с подкрепата на партньорите от Европейския съюз и НАТО. Тя съобщи, че темата за Черно море отново ще бъде в дневния ред на постоянните представители на Североатлантическия съвет в Брюксел следващия вторник и увери, че страната ни ще направи всичко възможно тя да не излиза от фокуса на предстоящите срещи на върха в ЕС.
Като „изключително важен знак за нас“ Йотова определи визитата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и анонсира, че в началото на следващия месец ще посети Румъния за среща с румънския си колега, на която двамата ще обсъдят координацията и новите съвместни стъпки.
В отговор на критиките от опозицията, че все още няма яснота откъде са дошли атаките с дронове, президентът коментира: „Ако опозицията беше останала до края на този Консултативен съвет за национална сигурност или поне си беше дала труда да прочете заключенията, около които се обединихме всички останали, включително част от опозицията, щеше да прочете текста, в който се казва, че се възлага на изпълнителната власт в момента, в който има доказателства и ясна информация за тези дронове, тази информация да бъде веднага обявена обществено.“
Попитана дали евентуална руска следа при дроновете би ескалирала отношенията между България и Русия, тя отговори: „Аз не смятам, че тези дронове са били насочени срещу България в нашите териториални води или Русия се опитва да превърне България в част от войната.“ Йотова обърна внимание, че в цялото Черно море ежедневно биват атакувани между два и два и половина кораба, а общият им брой вече надхвърля 400, което поражда сериозни рискове не само за корабоплаването, но и за околната среда и икономиката. „Затова, когато говорим за мораториум, ние говорим за мораториум върху военните действия в целия Черноморски басейн. Имаме сериозни притеснения за това как ще изглежда морето буквално след една или две години – заплаха за неговите екосистеми, оттам нататък за туризъм и всичко онова, което е свързано с икономика“, заяви държавният глава.
Тя допълни, че поставя въпроса за нарушените доставки през Черно море на всеки международен форум, като дори на юбилейната среща на Франкофонията към нея са се обърнали държавни лидери, „които вече търпят последствията от това, че са нередовни товарите и износът на зърно, основно пшеница, през Черно море“.
Коментирайки отсъствието на Европа от геополитическите разговори в Китай, Йотова беше категорична: „Винаги съм казвала, че Европа трябва да заеме изключително активна роля в целия този процес. Аз не приемам по никакъв начин изключването на Европейския съюз и на европейските държави от преговорния процес в ситуация, в която войната се води в сърцето на Европа.“ Според нея, ако тази тенденция продължи, Европейският съюз и определените пет държави заедно с представители на европейските институции трябва сами да поемат активна роля и да предизвикат преговори.
Попитана дали е подписала указа за новия български посланик в Съединените щати, Илияна Йотова отговори: „Все още не, защото не съм подписала указа за освобождаването му като наш постоянен представител“, но потвърди, че ще го направи скоро и изрази подкрепата си за кандидатурата: „Аз съм работила много дълги години с г-н Милков и смятам, че той ще бъде един много достоен български представител и дипломат от кариерата, с много сериозни професионални и политически качества.“IБГНЕС

а>