На 28 септември църквата почита паметта на Свети Харитон.
Свети Харитон Изповедник страдал в Икония по време на гоненията на християните при императорите Галерий (305-311), Максимиан (305-313) и Ликиний (311-324). В изповедническата си борба той бил укрепен от благодатния пример на света първомъченица Текла, родом от родния му град, чиято памет той особено почитал.
Свети Харитон смело отрекъл езическите богове и твърдо изповядал вярата си в Единия Истински Бог – Христос Спасител. Свети Изповедник издържал жестоки мъчения, но по Божия промисъл останал жив. Когато гоненията утихнали, светецът бил освободен от затвора и посветил целия си живот на служене на Господа.
Докато пътувал към Йерусалим, за да се поклони на светите места, той попаднал в ръцете на разбойници. Те го вързали и го хвърлили в пещера, възнамерявайки да го убият, докато сами бързали да ловуват. Очаквайки смъртта, светецът се молел усърдно, благодарил на Бога и Го молел да постъпи с него както пожелае. В този момент в пещерата пропълзяла змия и започнала да пие вино от съд, стоящ там, отравяйки го със смъртоносната си отрова. Връщайки се в пещерата, разбойниците изпили отровното вино и всички загинали.
Свети Харитон, благодарейки на Бога, започнал да живее аскетично на мястото на чудотворното си спасение. Раздал златото, плячкосано от разбойниците, на бедните и манастирите, а в разбойническата пещера построил църква, около която в крайна сметка възникнал манастир – известната Фаранска лавра в Палестина. Самият свети Харитон съставил строг типик за своя манастир. Търсейки уединение, светецът се оттеглил по-дълбоко в пустинята, но дори там не отхвърлял онези, които се нуждаели от духовното му напътствие. Основал още два манастира – Йерихон и Суки, известен като „Старата Лавра“.
Към края на живота си свети Харитон се подвизавал в пещера на планина близо до Суки, но продължил да ръководи братята и на трите манастира, които основал. Според преданието, свети Харитон съставил чина на монашеския постриг. Свети Харитон Изповедник починал в дълбока старост и бил погребан, според последното му завещание, в манастира Фаран, в църква, построена на мястото на разбойническа пещера.
