Четвърта в листата с кандидати за общински съветници от МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ)“ е адвокат МАРИЯ ГЕОРГИЕВА – юрист с дългогодишна практика, със солиден административен и управленски опит.
Мария Георгиева е председател на Адвокатски Съвет към Адвокатска Колегия – Благоевград. Основател и ръководител на „Център за безплатно правно консултиране“ на лица в неравностойно положение.
Мария Георгиева се включва в предизборната надпревара с амбицията да търси решения на проблемите, да обединява и насърчава. А каузата е само една – Благоевград!
МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ)“ е от малкото листи, които се явяват с ясни приоритети и цели, за които ще настояват в следващия Общински съвет. Един от водещите приоритети е създаването на Кризисен център за жертви на насилие. Какво налага в Благоевград да бъде създаден подобен център?
Изключително много се радвам, че всички участници в местната коалиция, а и в самата листа, са единодушни, че трябва да бъде създаден такъв кризисен център. Домашното насилие е един сериозен социален проблем в нашето общество. До преди 3 – 4 години голяма част от обществото смяташе, че това е по-скоро проблем между четири стени. Проблем в семейството. Не, това не е така. Това е един основен проблем, срещу който цялото ни общество, тръгвайки от местната власт, следва да застане и да прояви нетърпимост.
Вие сте лично ангажирана с каузата вече няколко години. Какви са вашите наблюдения над проблема и увеличава ли се броят на жертвите на насилие в общината и региона?
Определено е така. Ангажирана съм до толкова, доколкото като председател на Адвокатска колегия – Благоевград и като действащ адвокат, ежедневно получавам информация за извършени актове на домашно насилие. Друг е въпросът, че до преди известно време реакцията на първоначалните получатели на тези сигнали – полицейските служители, беше коренно различна от тази, която започваме да налагаме към момента с общи усилия. Предупреждаваха се и жертвата, и насилника с един предупредителен протокол по Закона за МВР да не се саморазправят помежду си. Това беше първата реакция по отношение на такива случаи. Това обаче не довежда до нещо по-добро. Напротив. Моите наблюдения са, че напоследък случаите на домашно насилие не само зачестиха, но и все по-често се разпознават от съответните институции и органи. Това е в основата на противодействието на този вид престъпления, тъй като за мен домашното насилие е престъпление.
Освен законодателни промени, които се предприемат на национално ниво, какво може да се промени на местно ниво с цел превенция?
Знаете ли, изключително важно е на местно ниво една жертва на домашно насилие, без значение дали става дума за съпруга, дете или възрастен човек, който е със специални потребности или е инвалид, да разчита на подкрепата на всички институции. Тоест, следва всички институции да се обединят към една обща платформа, обща програма не само за превенция, а в така създадената кризисна ситуация, тъй като актът на домашно насилие е една кризисна ситуация и трябва да се отреагира незабавно. Какво имам предвид и защо спешно се нуждаем от откриването на такъв кризисен център? На първо място сме свикнали да приемаме, че насилието се изразява само във физическата му форма. А не е така.
Голяма част от жертвите на домашно насилие години търпят актове на домашно физическо насилие, поради невъзможността да подсигурят за себе си, за децата си възможност за едно нормално пребиваване на друго място. Един елементарен пример ще дам в случая. Майка и две деца, които също са жертви на домашно насилие, защото присъстват на физическото насилие върху майката, излизат на улицата. Те няма къде да отидат. Майката няма как да реагира. Няма къде да отиде, не може да заведе децата извън населеното място, защото посещават училище, ходят на детска градина, тоест тя е неразривно свързана с нашия град или със съответното населено място. В такава ситуацията майката няма друг вариант, няма алтернатива. Единствената възможност за нея е да остане в дома на насилника и да продължи да търпи насилие. Но не само това – по този начин продължаваме да формираме насилници, тъй като в 99 % от случаите деца, които са били обект на домашно насилие или са ставали свидетели на такова, също се превръщат в домашни насилници. Ето затова напоследък случаите на домашно насилие завършват фатално. Статистиките за последните една – две години показват, че броят на жертвите се е увеличил на 80, което е недопустимо.
Каква точно е идеята на МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ)“ по отношение центъра и какво ще осигури той на жертвите?
Това, което предлагаме ние е да бъде създадена една социална услуга, която е общинска към дирекция „Социално подпомагане“. Така наречената резидента услуга, тоест една услуга, в която за период от 3 до 6 месеца, защото такова е изискването по закон, да предоставим на жертвите на домашно насилие условия, в които да посрещат елементарните си нужди. Или в друг случай – да предоставим на дете, което е жертва на домашно насилие, било само или с родител, място, на което да пребивава.
Другата услуга, която веднага, кризисно следва да бъде включена – това е участието на специалисти психолог и психотерапевт, на социален работник и не на последно място охрана, която при всички случаи да препятства насилника отново да посегне на жертвата. Дори заради обстоятелството, че тя се е осмелила да напусне семейното жилище или да промени мястото на живеене на децата. И още нещо много важно – адекватна правна услуга, безплатен адвокат, който не само ще консултира жертвата, но и ще използва всички юридически и правни механизми, така че незабавно да се получи ограничителна заповед по отношение на насилника.
Тоест, идеята ни е целият набор от институции да бъде включен в едно общо взаимодействие. Ето защо имаме крещяща необходимост от създаването на такъв кризисен център, който ще осигури незабавна помощ от професионалисти и защита спрямо жертвата.
Знаете, че в много случаи жертвите на домашно насилие са жертви и на икономическо насилие, тоест те са поставени в една наистина много тежка финансова зависимост. Това отново би могло да бъде преустановено чрез създаването на този кризисен център, защото постъпвайки в него, жертвата ще получи и адекватна помощ, за да може да се справи в обществения живот и в социалните си контакти. Не на последно място в кризисния център жертвата ще получава възможност да ѝ бъде осигурена работа. Така тя няма да бъде зависима от насилника и ще може да се справя сама, без да е зависима.
Смятам, че на този етап всички институции трябва да се обединят около това да се създаде такава база. Съгласно закона в такъв кризисен център могат да бъдат настанени до 15 лица. Най-близкият до област Благоевград такъв център се намира в град Перник. Той е с далеч по-малък капацитет и не би могъл да поеме собствените си жертви на домашно насилие, още по-малко тези, които идват от цяла Югозападна България.
Ако хората ви гласуват доверие и станете част от следващия Общински съвет, как ще убедите останалите общински съветници, че такъв център е необходим на Благоевград?
Ще се върна към първия въпрос. На първо място ще поставя акцент върху това, че не броят на жертвите на домашно насилие е от значение, а това, че една жертва на домашно насилие трябва да бъде спокойна да даде гласност на проблема, но за целта трябва да се чувства защитена от всички институции, от самата местна власт. Тя трябва да види, че в момента, в който е посегнато на нейните права, в момента, в който се ограничава право ѝ на личен живот, на лична свобода, има институции, които веднага, незабавно, кризисно застават зад нея и ще ѝ окажат необходимата помощ. Аз съм убедена, че действително, в хипотезата, че утре аз бъда част от Общински съвет, лесно мога да убедя, с нагледни примери как се променя животът на една жертва, когато се взимат своевременни мерки. И тук не говорим само за самите жертви, но и за децата, които стават свидетели на актове на домашно насилие. При адекватни мерки техният живот коренно се променя – от самата посещаемост в училище до успеха и след това. За разлика от децата, които остават в тази обстановка между тези четири затворени стени. Именно поради липсата на адекватна намеса от страна на местните органи, именно поради липсата на адекватна подкрепа, ние като общество водим децата към този път, който ги превръща в утрешни насилници.
Ние от МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ)“ сме категорични, че това трябва да спре и вярвам, че ще получим необходимата подкрепа, за да можем да създадем този така необходим за обществото ни кризисен център за жертви на домашно насилие.
МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ)“ – БЛАГОЕВГРАД В СИГУРНИ РЪЦЕ!