Обявяването на Независимостта на Княжество България е резултат от дългогодишна дипломатическа подготовка. Безспорните успехи, които страната постига в своето икономическо и културно развитие и благоприятната международна обстановка предопределят успеха на начинанието.
На 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново, в строената от цар Иван Асен ІІ църква „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста, съставен от министър-председателя Александър Малинов, с който провъзгласява Княжество България за независимо царство. Тодор Хлебаров, един от присъствалите на историческото събитие, разказва: „… при дълбока тишина Н. В. извади изпод мундиря си една хартия – ръкопис и спокойно с тих и бавен тон тъкмо в 12 часа прочете следния подписан от него саморъчно и приподписан от всички министри манифест…
Всички присъстващи останаха приковани на местата си – всички гледаха втренчено и като че ли светкавичен огън ги бе сковал, та останаха дълго време неподвижни…
Издигането на Княжество България в независимо царство напомня за средновековното й величие, което прелетя вековете на бездържавност и възвърна смелите надежди за бляскаво бъдеще“. Молебен е отслужен в църквата „Св. 40 мъченици“ и след това в старата митрополитска църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“.
След молебена князът, министрите и местната власт се отправят за историческата местност Царевец, където Ал. Малинов пред многохилядно множество прочита отново Манифеста.
Машинописен препис на документа е направен същия ден – на 22 септември. От него се отпечатват екземпляри в търновската печатница „Ренесанс“ и се разпространяват в цялата страна.
По-късно живописецът и декоратор Харалампи Тачев изписва художествено документа на пергамент. В писмо до министър-председателя Александър Малинов художникът изтъква: „Относно написания манифест върху пергаментова кожа съм се постарал всячески да го изработя както трябва. Самият текст е написан с едри букви от национален съвременен стил, като съм декорирал особено заглавните букви на собствените имена, важните пасажи и др. по образеца на старите ни ръкописи…
Долу на самия пергамент са прикрепени чрез сърмен шарен шнур в особени форми печатите на 8-те министерства.“
Документът е богато орнаментиран с растителни мотиви, извити линии, плетеници, корона и герб на Царство България. Изписани са годините на създаване на българската държава, основаване на Втората българска държава, датата и годината на обявяване на Независимостта. Манифестът се съхранява в Централния държавен архив, поставен в специално изработен сребърен тубус и дървено резбовано ковчеже с метален обков. В Националния исторически музей е експонирано точно копие на ценния документ.
С обявяването на Независимостта на страната се премахват ограничителните клаузи на Берлинския договор.
България става суверенна държава и равностоен партньор на останалите европейски страни.
/historymuseum.org
