ВСС реши: 10% ръст на заплатите и парите за ранг на магистратите от 1 януари

България ПОЛИТИКА

С10% се вдигат заплатите и парите за ранг в съдебната система от 1 януари 2022 г. Това реши днес Висшият съдебен съвет (ВСС).

С днешната актуализация възнагражденията на магистратите на върховно ниво от 5465 лв. стават 6012 лв., на апелативно – от 4522 лв. нарастват до 4974 лв., магистратите от СГС, АССГ, спецсъдиите и прокурорите от столицата вече ще получават 4448 лв. вместо 4044 лв.

Възнаграждението на административните и окръжните съдии, както и на прокурорите от това ниво вече са 4112 лв. (до днес бяха 3738 лв.). Магистратите от Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура ще получават 3612 лв., вместо 3284 лв., а колегите им от районните съдилища и прокуратури в страната – 3244 лв., вместо сегашните 2949 лв.

С ръста на парите за ранг с 10% магистратите с ранг „съдия в ОС и прокурор в ОП“ ще получават 310 лв., с ранг „съдия в АС и прокурор в АП“ – 430 лв., а с ранг „ВКС и ВАС“ – 490 лв.

Заплатите на служителите също се увеличават с 10 на сто.

По повод днешната актуализация Даниела Марчева представи разработените съвместно в Българския институт на правни инициативи (БИПИ) три модела за формиране на заплатите на магистратите (какви са те виж тук). Марчева предложи тези варианти да бъдат изпратени на работната група към ВСС, сформирана през февруари 2020 г., която трябваше да представи на Пленума начин на формиране на заплатите на магистратите така, че да се намали ножицата между най-ниското и най-високото ниво в системата.

„Тези модели нямат за цел да замразят заплатите на магистратите от върховните нива, нито да прекрояват бюджета на съдебната власт. Можем да предложим промяна на подхода в оценката на труда на магистратите“, каза Марчева. Тя добави, че намаляването на разликата между нивата ще коства не повече от 8-9 млн. лева.

Според нея трябва да се постави въпросът и за премахване на ограничението до 40% за допълнителните възнаграждения за прослужено време в чл. 219 от ЗСВ. Разпоредбата гласи: „На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто“.

Марчева заяви, че това „дискриминационно ограничение“ трябва да отпадне, а бюджетът може да се оптимизира, за да се покрият разходите за прослужено време.

Тя постави и друг въпрос, който според нея е добре да бъде обсъден – магистратите, които се освобождават от системата поради навършване на 65 години, да получават пенсия, която да е в размер между 50-70% от възнаграждението си, при положение че не са станали адвокати. Такава била практиката в Румъния.

Даниела Марчева обясни, че при зает щат от 4140 магистрати, средно на година се пенсионират 67 съдии, прокурори и следователи, което също е пренебрежимо малка бройка, че да създаде проблеми на осигурителната система.

„Необходим е цялостен и единен подход за оценка на труда на магистратите и да се държи сметка и на принципа на несъвместимост, който няма аналог в другите сфери. Магистратите са ограничени през целия си трудов стаж да получават други доходи, освен хонорари за лекции. Голяма част от тях не могат да стигнат до върховните нива, дори и до окръжно ниво. Някои от колегите остават цял живот районни съдии, а в момента единственият начин да им се увеличат заплатите е да бъдат повишени в длъжност. При тези ограничения и обективната невъзможност да бъдат повишени, те престават да получават адекватно заплащане“, каза Марчева. Тя допълни, че най-съществената антикорупционна мярка е доброто възнаграждение.

Атанаска Дишева я подкрепи като допълни, че при предстоящите промени в Закона за съдебната власт, може да се определят прагове за заплатите на магистратите от съответните нива. Примерът, който тя даде, е в ЗСВ да бъде регламентирано процентното съотношение на възнагражденията на отделните нивата в съдебната система – т.е. в проценти да се посочи каква е разликата в заплатите на младшите съдии спрямо районните, на районните с окръжните и т.н.

„Така, при всяко следващо увеличение това съотношение ще се запазва и ножицата ще престане да се увеличава“, каза Дишева. По думите ѝ по този начин ще се отговори на редица препоръки на европейски организации, според които едно от изискванията за независимост на съдиите е законоустановеност на възнагражденията им.

Тя също подкрепи премахването на ограничението в заплащането на прослуженото време и посочи, че ако това се случи, може да отпадне възнаграждението за рангове. Така част от средствата за стаж ще бъдат компенсирани, каза Дишева.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев също подкрепи отпадането на 40-те процента, но не се съгласи в закона да залегне процентното съотношение на заплатите на магистратите от различните нива. По думите му „по-голямо ограничение на независимостта няма, като се предостави на друга власт“ да регламентира възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

„По Конституцията съдебната власт е независима и има самостоятелен бюджет. Израз на това е и разпоредбата в ЗСВ, в която е фиксиран начинът на определяне на заплатите на най-ниското и най-високото ниво. Ще видите, че със Закона за държавния бюджет ще вземат да се определят заплатите. Това няма да е независимост и сигурност“, каза Магдалинчев.

„Идеята не е в Закона за държавния бюджет да се определят възнагражденията, а в чл. 218, ал. 3 от ЗСВ да се посочи процентната разлика на заплатите на различните нива“, отвърна Дишева.

След този дебат, ВСС реши да изпрати разработените модели на работната група, която да ги обсъди./news.lex.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.