Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит направи рождественско послание, съобщиха от Българската патриаршия. В него се казва:
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Йоан. 3:16).
Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение! (Лука. 2:14)
Тази любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия заповед, върху която „се крепи целият закон и пророците“ и която заповед гласи: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка“ (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата“, в онова свое „жилище неръкотворно, вечно“, което „имаме от Бога“ (2 Кор. 5:1).