Петър Михтарски е почетен гражданин на Благоевград.
Голмайстор на „Пирин“ за всички времена.
Голмайстор на младежкия национален отбор за всички времена.
Носител на купата на България през 1991 г.
Финалист за купата на България през 1994 г.
Голмайстор на България през 1995 г.
Шампион на България през 2001 г.
Шампион и финалист за купата на Португалия през 1992 г.
Бронзов медалист от Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.
Кандидат за общински съветник от МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “.
Каква е причината да се кандидатирате за общински съветник в Благоевград?
Целият ми живот е свързан със спорта и по-конкретно с футбола. През всички тези години съм получил много уважение и съм изживял страхотни положителни емоции, благодарение както на самата игра, така и на хилядите фенове, които са ме подкрепяли. И всичко започна в Благоевград – от старата махала до Часовника, където с връстниците ми тичахме с протритите платненки, през школата на „Пирин“ и мъжкия отбор, който ме посрещна и прие на 16 години… Като погледна назад от позицията на 57-годишен мъж осъзнавам какъв шанс съм получил в живота си именно тук и смятам, че сега е времето да се реванширам като помогна с това, което съм натрупал като опит, контакти и възможности за развитието на Благоевград. Просто знам колко полезен мога да бъда и това ме мотивира да съм кандидат за общински съветник.
Защо избрахте листата на МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “, за да се кандидатирате за съветник?
Заради хората в нея. Хора с различни професии, но всеки доказал се в своята област. Хора с безспорен авторитет и качества, достойни за уважение. Едно от нещата, на които ме е научил спортът, е, че за да си добър в нещо – трябва да си отдаден, упорит и да не се отказваш пред нищо. В листата на МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ видях точно такива хора – с позиции и принципи, които отстояват въпреки всичко.
Споменахте любовта и уважението на феновете – къде най-силно сте ги усещал?
В „Пирин“, разбира се. Може и да реагирам сантиментално, но като погледна назад, тук съм бил безкрайно щастлив, може би, защото тук бяха първите ми успехи. При юношите треньор ми беше Йордан Попмихайлов, на който вечно ще бъда благодарен. После при мъжете с Васил Методиев, който лека–полека започна да ме налага при мъжете. И така израснах – покрай великани като вратаря Христо Христов-Бараката, Борис Николов-Заека, Данчо Самоковлийски, Методи Стоянов – Мечо, Борислав Хаджиев – Шмайзера, Петър Цветков – Бел, Иван Бербатов… А аз още дете. От тях съм се учил. И представяте ли си едно 16-годишно момче, сред такива титани, дебютира в мъжкия отбор на „Пирин“ и при дебюта си бележи два гола? Познаваха ме навсякъде, стадионите пълни, скандират името ти… На всеки мач хиляди привърженици подкрепяха отбора, излизаш на терена, виждаш колко са много и политаш. И въпреки, че през годините е имало спадове и възходи в подкрепата към клуба, тази емоция от родния „Пирин“ ми е останала за цял живот.
През последните години обаче съдбата на отбора минава през поредица от обрати – върхове и спадове в развитието и изявите. Защо според Вас „Пирин“ не може да стъпи здраво на краката си и да върви само напред с твърда позиция в „А“ група?
„Пирин“ е първата ми любов във футбола. Този клуб ме създаде и ми показа красотата и удоволствието от тази игра. Тръгнах от „Пирин“, за да постигна всички свои победи в различни краища на света. Освен голямата ми любов обаче, „Пирин“ е и голямата ми болка. Големи надежди и излъгани мечти – колко пъти вече ставаме свидетели на това? Когато аз прохождах във футбола основното беше хъс за победа и преданост на клуба. Сега обаче, каквото и да си говорим, парите са много важни. И организацията. Няма ли пари и желязна организация с ангажирани професионалисти като ръководство, треньори, скаути… нищо не правим. Няма как професионален клуб да разчита на издръжката от общината. Спешно трябва да се намерят инвеститори, които да издържат клуба, а общината само да подпомага тази дейност.
Другото, което ми липсва, е мястото на талантите, излизащи от нашата школа. Не е много отдавна времето, когато Пиринската школа захранваше с отлични спортисти български и европейски грандове. Нека обърнем по-сериозно внимание на детско-юношеския футбол. И нямам предвид само като тренировъчен процес. Да помислим и за бази – тренировъчни игрища със съпътстваща инфраструктура, които да са удобни и да предоставят на тези младежи възможност за развитие и желание да искат да останат да играят тук.
Не, че имам нещо против чуждестранните играчи. Но ние разчитаме основно на свободни агенти без доказани качества и без принадлежност към клуба. А нашите момчета горят в играта. Просто, ако ще взимаме чужденци, нека да ги подбираме и да са с 2-3 класи нагоре.
Като заговорихме за тренировъчни бази. Имаме спешна нужда да модернизираме стадион „Христо Ботев“. За нов официален стадион на този етап не знам дали можем да мечтаем, но съм сигурен, че можем да намерим средства от държавата или европейско финансиране, за да ремонтираме стадиона, както вече се случи с няколко други в България. Колко години вече няма сектор от страната на някогашните дървени пейки, колко години чакаме козирка…. „Орлетата“ имат нужда от гнездо, от което да летят на високо.
Да, звучи малко мечтателски сигурно, но това е постижимо. А за клуб от ранга на „Пирин“ това е жизнено важно. Играл съм в ЦСКА, Левски, Порто, Майорка, Волфсбург, а и като треньор съм видял толкова полезни практики, които можем да приложим тук и скоро да започнем да се радваме на трайни успехи.
Един от приоритетите на МК „ВМРО – БНД (БЪЛГАРСКИ ГЛАСЪ) “ е създаване на държавно спортно училище. Колко полезно би било едно такова училище за града и региона?
Много! Това е идея, която в спортните среди се коментира с години и никой нищо не прави. А от него ще имаме само ползи. Ще се разкрият минимум 50 нови работни места за учители, треньори, възпитатели, помощен персонал, Благоевград ще се утвърди като образователен център без алтернатива в Югозападна България, ще можем да създаваме професионални спортисти в 14 вида спорт, защото толкова са спортовете, които се практикуват в Благоевград. Ще можем да предложим едновременно качествено образование, възможност за двуразови тренировки и пансион за децата и да ги възпитаваме на изключително важни качества – отговорност, дисциплина, самоконтрол, упоритост, общностен дух и чувство за принадлежност.
Вашата коалиция заговори и за нова спортна зала в Благоевград?
Много ни е нужна такава зала. В момента разполагаме само със зала „Скаптопара“, която, колкото и да се поддържа, вече е морално остаряла. Не съм го споделял до сега, но през последната една година идеята за нова спортна зала в Благоевград е сред идеите, които съм си поставил като цел и вече съм провел не малко разговори с различни хора в тази посока. За никой не е тайна, че благодарение на футбола успях да направя приятелства с всякакви хора – известни политици, високо в йерархията на управлението на държавата, известни бизнесмени с големи възможности и разбира се – световно известни спортни деятели. Имам уверението им, че с тяхната помощ на различни нива ще можем да направим така, че в следващия 4-годишен мандат Благоевград да се похвали с нова, модерна, многофункционална спортна зала. Няма да навлизам в детайли, но това, което вече обсъждаме е новата зала да бъде построена според актуални строителни технологии и да отговаря на всички изисквания за провеждане на спортни, културни и друг вид масови мероприятия. Игралното поле да бъде проектирано и изпълнено така, че да позволява разграничаване и да може да се ползва за различни видове спорт. Трибуни, които се прибират, за да дадат възможност освен спортни прояви, залата да се ползва за изложения, конференции и други мащабни събития. Изобщо – едно модерно съоръжение, каквито вече има в доста български градове, с което да се гордеем. А зала „Скаптопара“ да се ползва за тренировки на различните спортни клубове, които изпитват огромни затруднения при осигуряването на база за заниманията си.
От кой очаквате подкрепа на изборите?
От всички, които обичат спорта, от всички, които ме познават, от всички, които не спират да следват мечтите си. Заставам с името и авторитета си, знам какво и как съм постигнал и знам какво можем да направим занапред в тази посока в Благоевград. Спортът ме научи винаги да се боря и да искам повече. И съм сигурен че можем да постигнем много – да отделяме повече средства за спортните клубове, да имаме по-добри бази, да постигаме по-големи успехи и да отглеждаме по-здрави и отговорни подрастващи.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
