На 20 април 1984 година алпинистът Христо Проданов изкачва най-високия връх в света връх Еверест (8848 м). През 1984 година общо петима българи стигат до „покрива на света“

ДРУГИ ЛЮБОПИТНО

На 20 април 1984 година алпинистът Христо Проданов изкачва най-високия връх в света връх Еверест (8848 м) по един от най-трудните маршрути – Западния гребен, наричан „Жестокия път“. 
Алпинистите тръгват от България на 20 февруари. В бюлетина на БТА „Физкултура и спорт“ в този ден пише:

София, 20 февруари 1984 г.      Успех, български алпинисти!
„На добър път и успех, скъпи алпинисти!“, многобройни плакати, цветя, мъжки прегръдки и пожелания за успех… такава бе атмосферата тази сутрин на летище „София“, където въпреки студенето време и прехвръкващия сняг се бяха събрали стотици почитатели на алпинизма, за да изпратят втората национална хималайска експедиция „Еверест-84“, организирана под шефството на ЦС на БПС и посветена на 40-годишнината на социалистическата революция у нас и 80 години организирано революционно профсъюзно движение в България.
Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов благодари за сърдечното изпращане и увери всички присъстващи, че българските алпинисти ще направят всичко възможно, за да се развее българският  флаг на най-високата точка на планетата в чест на 40-годишнината от социалистическата революция в България.
Последни прегръдки и най-добрите български алпинисти се отправят към самолета „ТУ-154“ на БГА „Балкан“, който ще ги отведе на дълъг път. Непосредствено преди отлитането заслужилият майстор на спорта Методи Савов сподели пред представител на БТА:
„Когато човек тръгва към третия полюс на планетата, настроението му е прекрасно. Говоря не само от мое име – всички български алпинисти са с отлично самочувствие.“
Един от многобройните изпращачи бе и Самир Упадия – студент 4-ти курс във ВИИ „Карл Маркс“, който сподели: „От името на всички непалски студенти в България искам да пожелая успех на експедицията. Еверест е мечтата на всеки алпинист и аз желая горещо на най-високия връх в моята родина и на цялата земя да стъпи и български крак!“ 

В интервю за БТА ръководителят на експедицията Аврам Аврамов разказва за подготовката и организацията на експедицията:

София, 20 февруари 1984 г.   На път за Еверест – с оптимизъм
– Отправяме се към „покрива на света“ с добро настроение и оптимизъм. Всички се чувстваме отлично и с нетърпение чакаме срещата с великата планина. Доброто настроение е подплатено и с прекрасно здравословно състояние на алпинистите. Това бе доказано и в последните медицински и психологически изследвания, направени от съветските специалисти проф. Новиков и доц. Давидов.
– С кои алпинисти заминавате?
– За разлика от първоначалния проект групата бе увеличена с още двама души с оглед на по-добрата организация за осигуряване на експедицията. Сега съставът е следният: Христо Проданов и Огнян Балджийски – заместник главни ръководители, Кънчо Долапчиев, Димитър Бърдарев, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Дойчин Василев, Тодор Григоров, Методи Савов, Стамен Станимиров, Диньо Томов, Костас Канидис, Петко Тотев, Кирил Досков, Николай Петков, Любомир Илиев, Слави Дерменджиев, Запрян Хоров, Стайко Кулаксъзов – лекар на експедицията, Стефан Калоянов – радист, Георги Имов – технически сътрудник, Милан Огнянов – оператор.
Алпинистите ще бъдат разделени на четири щурмови групи, с ръководители: на първа група – Дойчин Василев, на втора – Иван Вълчев, на трета – Димитър Бърдарев и на четвърта – Христо Проданов. Съгласно плана първата група ще атакува върха на 30 април или на 1 май. На следващия ден ще потегли втората. Седмица по-късно към върха ще се отправят групите на Бърдарев и Проданов. 
– При успешно изкачване на върха още от първата група ще спрете ли атакуването на върха и от останалите?
– Нямам такова морално право. Та кой алпинист, стигнал в подножието на световния първенец, не би искал да стъпи на него? Ето защо всеки член на експедицията, който е в състояние да се изкачи на Еверест, ще има тази възможност.
– Предвиждате ли нощно изкачване на върха?
– Определено, да. Известно е, че ураганните ветрове – а те в тази част на планината са със сила от 140 до 180 км в час, около 2:00 часа през нощта стихват. Това благоприятно положение ние не бихме искали да изпуснем. Предвидили сме и необходимите съоръжения за това – фенерчета, батерии и пр.
– Откъде ще започне щурмът на върха?
– По план щурмовият лагер ще бъде разположен на 8120 м, но мисля, че за успеха на нашата цел ще бъде необходимо оборудването на още един щурмови лагер – на около 8400 м.
– За колко време може да се достигне върха от тази височина?
– От 8 до 12 часа в зависимост от атмосферните условия, като освен вятъра тук не малка роля играе и изключително ниската температура.
– Имате ли проблем с екипировката и съоръженията?
– Тази експедиция е осигурена отлично. Разполагаме с всички съоръжения за високата планина. Радостно е, че в основната си част те са българско производство. Принос в това отношение имат и самите участници в експедицията. Така например, за първи път при подобни изкачвания ще се използва наше изобретение – стълба с прикрепени към нея ролки, която има много предимства. Освен това ще използваме и специална лебедка, с която ще бъде изтеглен повечето от товара от базовия лагер до лагер номер едно. Именно на този лагер ние ще съсредоточим по-годната част от храната и съоръженията, тъй като ще спечелим време и най-вече усилия. Това е един почти отвесен участък от маршрута, в който всяко спестено изкачване съхранява силите на хората.
Огромна помощ ни оказаха и съветските алпинисти и специалисти, които ни предадоха освен опита си при победата на световния връх, така и уникална апаратура, в това число и специални кислородни апарати, които тежат три пъти по-малко от досегашните.
– Какъв ще бъде в общи линии тактическият ви план?
– Маршрутът на изкачването е разделен на пет лагера, без базовия, който е разположен на 5350 м. Първият междинен лагер е на 6050 м, вторият – на 6770 м, третият – на 7170 м, четвъртият – на 7520 ми щурмовият – на 8120 м. Всички лагери ще бъдат обзаведени напълно с необходимите неща – спални чували, гориво, храна.
– Известно е, че нашата експедиция ще мине по Западния гребен на върха. Труден ли е този маршрут?
– Това е най-трудният маршрут. Той не е повторен след успеха на югославските алпинисти. Много са стигали до подножието на върха и са се отказвали. Мисля, че една от причините за неуспехите е ниско разположеният щурмови лагер. Затова ние сме на мнение да построим, както споменах, още един. Искам да подчертая обаче, че цялата експедиция е доволна, че тръгваме по най-трудния път.
– Вярвате ли в успеха на това най-голямо начинание на българския алпинизъм?
– Напълно! Ако имаше и най-малко съмнение, нямаше да тръгнем! В раницата на всеки има три знамена – на НР България, ООН и Непал. И всеки един от нас би желал да ги остави на върха!
– Ако стигнете „покрива на света“, какви ще бъдат „‘следващите ваши върхове?
– Има върхове, които нямат имена. Човек трябва непрестанно да проверява себе си, да се усъвършенства, да открива, да върви напред и да бъде полезен на народа си… 

БТА проследява пътя на експедицията: 

Kатаманду, 22 март /БТА/ Българските алпинисти, които се подготвят за щурм на Еверест, достигнаха разположения на 6 километра проход Ло Ла, близо до Западния хребет в подножието на върха, съобщи днес непалското министерство на туризма. Четирима от тях вече се изкачиха до мястото, където възнамеряват да изградят на 27 март втория междинен лагер. Съобщава се, че всички членове на експедицията са здрави. Метеорологичните условия засега благоприятстват успешната работа на нашите алпинисти. 

***

Делхи, 23 март /Кор. на БТА/  Днес в индийската столица се получи телеграма от ръководителя на българската хималайска експедиция „Еверест-84“ Аврам Аврамов, която гласи:  „На 22 март бе установена постоянна връзка базов лагер – Катманду 2, която ще бъде два пъти дневно – в 11 и 16 часа местно време. Експедицията изгради базовия лагер на височина 5350 метра.
Лагер номер 1 е на 6050 метра. На 21 март е преминат превалът Ло ла. Използвана е лебедката за транспортиране на необходимите товари. Планираме да изградим лагер номер 2 на 6770 метра до 27 март. На 22 март Христо Проданов, Георги Имов, Кирил Досков, Слави Дерменджиев, Людмил Янков заедно с трима шерпи напуснаха базовия лагер, за да нощуват за първи път в лагер номер 1. Всички са много добре. Настроението е отлично.

***

Делхи, 31 март /Кор. на БТА Любомир Касаветов/  Христо Проданов, Трифон Джамбазов, Людмил Янков, Стамен Станимиров и двама шерпи на 26 март построиха лагер номер две на височина 6770 метра. Времето бе много лошо – снеговалеж и вятър със скорост 100 километра в час. Те пренощуваха в лагер номер две и на 27 март се спуснаха в базовия лагер на кратка почивка. През този ден групите на Иван Вълчев и Кънчо Долапчиев се изкачиха на лагер номер едно и нощуваха в него. Те дооборудваха този лагер. Към 27 март на лагер номер едно са изнесени 1250 килограма товари. Изкачването на товари към лагера продължава. На 30 март към лагер номер две се отправи групата на Димитър Бърдаров. Здравословното състояние на членовете на експедицията е добро.

***

Делхи, 12 април /Кор. на БТА/  Всички български алпинисти са здрави и с високо самочувствие, гласят получените днес в Делхи вести от ръководството на експедицията „Еверест-84“. Алпинистите напредват успешно, без произшествия. На 7 април Христо Проданов и Стамен Станимиров тръгнали рано от лагер номер 3 и при много силен вятър и ниска температура трасирали по-голямата част от пътя към лагер номер 4. Над лагер номер 3 до височина 7350 метра са поставени 1200 въжени парапета. Двамата са се спуснали в базовия лагер на 8 април. На 9 април Иван Вълчев и Методи Савов са се изкачили в лагер номер едно и нощували там. Започнал силен снеговалеж. Видимостта паднала под 10 м. Въпреки лошото време на 10 април Вълчев и Савов продължили трасирането на пътя към лагер номер 4. Те достигнали мястото на лагера на височина 7520 метра. През нощта температурата рязко се понижила. На 11 април в 8 часа на базовия лагер е било минус 23 градуса, а на лагер номер 3 – минус 40 градуса. Алпинистите се спуснали в базовия лагер, за да изчакат по-добро време. 

***

Мълния!

Катманду, 20 април /БТА/ Както съобщават информационните агенции, днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата Еверест. Това е първият човек, изкачил върха по западната му стена, без да ползва кислороден апарат. 

***

Катманду, Непал, 20 април /ЮПИ/  Един български инженер днес достигна връх Еверест по най-трудния западен склон, наречен още „Жестокия път“. Това е първият човек, който постигна този успех без кислородна маска, съобщи Министерството на туризма.
Христо Проданов, 41-годишен, бе и първият българин, който се изкачи на най-високия връх в света. Неговото изкачване е първо по рода си и в друго отношение: Той се изкачи до върха през април по непалския склон на планината, т. е. по най-дългия маршрут. Всички други пролетни изкачвания бяха осъществени през май. 
Проданов постави през 1981 г. и българския рекорд по височина на изкачения връх – Лхоце, висок 8516 метра /четвърти по височина в света/. Миналата година американска експедиция бе принудена да се върне обратно поради силните бури, които съпътстваха опитите им да достигнат върха. В тази експедиция бе и първата жена, която се опита да изкачи Еверест.
Проданов покори върха от базовия лагер за 33 дни, което също е рекорд на този маршрут. 

***

Катманду, 23 април /БТА/ Днес представител на Българска телеграфна агенция установи връзка с ръководителя на хималайската експедиция „Еверест-84“ Аврам Аврамов. За тези последни дни на експедицията, в които бе извършен големият подвиг на нашия изтъкнат алпинист Христо Проданов, който покори връх Еверест, той разказа следното:
На 19 април окончателно бе изграден лагер номер четири на височина 7320 метра от алпинистите Джамбазов, Канидис и Томов. По същото време Проданов и шерпът Ринджи установиха лагер номер пет на височина 8120 метра, където прекараха нощта. Рано сутринта на 20 април в 5:45 часа местно време двамата се отправиха към върха без кислород. В 11 часа Проданов съобщи, че се намира на височина около 8500 метра. Шерпът Ринджи се бе отказал от изкачването на върха веднага след излизането на двамата от лагера поради технически трудности на маршрута. След повече от 12-часово изкачване, което започва при слънчево и ясно време със слаб североизточен вятър и температура на въздуха минус 40 градуса, Проданов покорява върха в 18:10 часа. Тук той намира пирамида от кислородни бутилки от експедицията на съветските алпинисти, както и знамето на СССР. На върха той оставя кинокамерата си. В 21:10 часа Христо Проданов съобщи, че прекратява слизането си към лагер номер пет и търси място за бивак поради настъпилата тъмнина, която прави слизането опасно. На другата сутрин се чува слаб сигнал от неговата радиостанция, като съобщава, че се намира на височина между 8500 и 8300 метра. Явно бе, че бе изпаднал в тежко състояние след прекараната на открито нощ при много ниска температура. Веднага започнаха спасителни действия. Янков и Джамбазов бързо започнаха изкачване към лагер номер пет. След тях се отправиха и Иван Вълчев и шерпът Ринджи. Петков, Досков и Илиев тръгнаха от лагер номер две нагоре в подкрепа на спасителната акция. Първата спасителна четворка се движеше бързо, използвайки кислородни апарати. Христо Проданов се обаждаше рядко по радиостанцията. Гласът му беше отпаднал и произнасяше само по няколко думи, които трудно се разбираха. Стана ясно, че той е изгубил ръкавиците си и вече не може да използва ръцете си. Точното си местонахождение не можа да определи. Предаде няколко кратки съобщения, от които се разбираше, че се намира между 8500 и 8300 метра. Около 18 часа той престана да говори, а в 19:45 часа беше чуто за последен път натискане на комутатора на неговата радиостанция. Людмил Янков, който се движеше напред, се изкачи на височина до около 8500 метра, като последните два часа се изкачваше при пълна тъмнина по трудни и опасни участъци, рискувайки живота си. Неговите усилия продължиха до 21:00 часа, но те се оказаха без успех. Твърде закъснял, Янков не можеше да се завърне в лагер номер пет и принуден да прекара нощта на открито на височина около 8400 метра.
Ринджи, който бе достигнал лагер номер пет, получи остра сърдечна недостатъчност и бе спасен с подаване на големи дози кислород от Вълчев и Джамбазов. След прекараната тежка нощ – със силен вятър и ниска температура, вчера сутринта Янков се завърна в лагер номер пет. За щастие той се намира в добро здравословно състояние.
Времето се влоши рязко, започна силен снеговалеж, ураганни ветрове, разрушиха лагери 4 и 5 и принудиха спасителните групи да се завърнат в лагер номер три. След 19:45 часа на 21 април досега няма никаква връзка с Проданов.
Утре, 24 април, две групи алпинисти отново ще продължат търсенето на Проданов, а друга група ще укрепва двата лагера. Здравословното състояние на участниците в експедицията е добро. 

***

Катманду, 26 април /Кор. на БТА Л. Касаветов/  В столицата на Непал току-що се завърна от базовия лагер на нашите алпинисти телевизионният журналист Симеон Идакиев. Ето какво разказа той: 
– На 21 април след тежък петдневен преход от Лукла пристигнах на базовия лагер на българската хималайска експедиция „Еверест-84“. Присъствах на последната радиовръзка със з.м.с. Христо Проданов, един мъчителен и тежък момент, особено когато трябваше да се вземе решение за връщане на групите, които го спасяваха. Но не унинието преобладава на базовия лагер. С много мъжество целият екип продължава подготовката за нов щурм на върха. Огромното желание на всички е да бъде открито и погребано тялото на Христо Проданов. За да разбере човек величието на усилието, положено от нашите момчета, той трябва да се озове в лагера сред космическия пейзаж на ледника Кхумбу и звука на падащите лавини, напомнящи силна лятна буря.
Проблемът е даже да се достигне базовия лагер на 5350 метра, а от него нагоре остават 3500 метра. Това е един от моментите, които с особена сила човек се чувства горд, че е българин. 

На 8 май 1984 г. алпинистите Иван Вълчев и Методи Савов покоряват връх Еверест (8848 м) по Западния гребен. На 9 май до върха стигат и алпинистите Кирил Досков и Николай Петков. 

Кореспондентът на БТА Любомир Касаветов пише: 
Катманду, 8 май /Спец. кор. на БТА Л. Касаветов/  Вчера Иван Вълчев и Методи Савов достигнаха лагер номер пет и пренощуваха в него.
Днес рано сутринта в 3:20 часа непалско време, 0:50 часа българско време, те тръгнаха към върха. В 9:10 часа местно време те съобщиха в базовия лагер, че се намират малко над 8500 метра. Двамата използват кислородни апарати. Те се движат по трудния западен ръб към върха. Поради силни атмосферни смущения между базовия лагер и Катманду не е възможно да се научат повече подробности. 

Мълния!

Още четирима българи на Еверест!

Катманду, 9 май /Кор. на БТА/ Още четирима българи изкачиха най-високия връх на света –  Еверест /8848 м/. Снощи в 17:15 часа върхът бе покорен от Иван Вълчев и Методи Савов. Тази сутрин в 10:08 часа други двама наши алпинисти – Николай Петков и Кирил Досков, се качиха на „покрива на света“. 

***

Катманду, 11 май /Спец. кор. на БТА Л. Касаветов/ Участниците  в българската експедиция „Еверест-84“ вече слизат към базовия лагер. Сред тях са и четиримата покорители на хималайския първенец Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков.
Методи Савов има измръзване на пръстите на краката и слиза бавно по ледопада, подпомаган от Досков, Петков и Долапчиев. Иван Вълчев слиза от трети към втори лагер, подпомаган от Трифон Джамбазов. От базовия лагер е изпратена нагоре помощна група, която да улесни слизането на двамата победители на върха.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *