Единственото бомбоубежище в Разлог е в района на Голак, където по времето на социализма имаше поделение, същото е продадено преди много години, окрадено, занемарено и съсипано, алармира бившият адвокат на общината Румен Николов.
Преди 3 г. той влязъл вътре безпрепятствено и буквално се хванал за главата от разрухата, включително и липсващата стоманена врата. Преди бомбоубежището под Голак да бъде продадено, то имало вентилация с филтри с активен въглен, бани, електричество, склад с провизии и помещения за спане. Според градската легенда бившето съоръжение за закрила на населението е свързано чрез 3 тунела с изход над градската болница, но и той отдавна е затрупан от свлачищни процеси.
Запознати с историята на града твърдят, че това бомбоубежище е за около 200 души, но то не било за цивилното население, а било предвидено за офицерския състав, който да командва евентуална отбрана на подстъпите по направлението Гоце Делчев – Симитли.
В Разлог няма бомбоубежище, има няколко скривалища, които са в относително добро състояние, а при необходимост хората могат да се крият в мазетата на къщите си, или в подземните помещения на спортната зала, потвърди информацията кметът на Разлог Красимир Герчев.
За Гоце Делчев градоначалникът Владимир Москов обясни, че има 2 бомбоубежища, но в момента общината ги обследва и първите доклади гласят, че състоянието им хич не е добро. „Правени са преди 1989 г. и оттогава всичко е амортизирано. От поне 10 години вътре не беше влизал никой. Има висящи кабели, но, естествено, ток няма. Всичко вътре е за смяна. Ще изчакаме да получим указания как да действаме – общините ли трябва да се погрижат за подмяната на оборудването, държавата ли ще помогне, защото засега нищо не е ясно…“, каза Москов.
В Петрич има бомбоубежище зад сградата на читалището, обезопасено е с метална решетка, но и то не може да се използва.
Както писахме, такова е положението и в Благоевград с двете запуснати съоръжения за укриване, в които има само прилепи и никакво оборудване. Едното е тунел под парк Ловен дом, той е във формата на латинската буква „V“, тъй като е с два входа, дълъг е около 800 м и излиза зад Летния театър на музея. То било предназначено за укриване на около 2000 жители на града. Второто укритие, предназначено за членовете на БКП и стопанските ръководители на Благоевград, е в Сапунджи дере, но входът му е бетониран. Според по-стари джумалии скривалището на партийния актив било с изход на 9 км, чак при село Бистрица, но няма официална институция, която да потвърди информацията.
Бившият първи секретар на ОК на БКП Лазар Причкапов категорично отрече съществуването на ВИП скривалището за партийния актив, но уточни, че за обслужване на съоръжението под Ловния дом имало специално отговарящи служители от „Гражданска защита”. „По онова време то бе напълно оборудвано, имаше няколко легла вътре, много пейки, здравен пункт, зареден с най-необходимите медикаменти за оказване на първа помощ, радиостанция, ток. Имаше още кофи, помпи, и всичко беше под ключ, а вътре редовно влизаха служителите, които отговаряха за него, и проверяваха дали всичко е налично и годно за използване“, припомни си той.
Всъщност време за реакция на общините няма, защото за утре най-късно началникът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов обеща да актуализира националния регистър на бомбоубежищата и информацията да стане публично достояние, за да знаят хората при нужда къде да се скрият. Все още обаче не е ясно дори кой събира информацията и ще участва ли Благоевградска област с база данни в този регистър.
Областният управител Валери Сарандев призна, че по документи той отговаря за бомбоубежищата и скривалищата, но информацията за тях била конфиденциална и се съхранявала в „Гражданска защита”. Тази служба пък прехвърля отговорността на отделните общини с твърдението, че те няма как да знаят къде какво има в наличност заради различната собственост, която през изминалите 3 десетилетия придобили тези защитни съоръжения.
Ясна е единствено ситуацията в общините, които никога не са имали бомбоубежища – например Гърмен и Струмяни.
Проблемът всъщност е за цялата страна, където всеки ден от началото на седмицата по медиите излизат различни данни.
Знае се, че най-много укрития в страната ни са построени след Втората световна война, но същите към днешна дата са напълно негодни за защита при извънредна ситуация.
По-старите жилищни блокове в страната, строени по време на Студената война, е трябвало да разполагат със задължителни укрития, които да могат да предпазят жителите от оръжия за масово поразяване – както от ударната вълна, така и от последвала радиация, но днес те са пригодени от жителите в допълнителни изби и ниши за трупане на счупени мебели.
Според експерти тези укрития дават най-ниска степен на защита. При убежища от най-висок клас стените им трябва да са от железобетон и с дебелина няколко метра. Такива места са единици. Най-често те са предназначени за държавното ръководство, за да може то да функционира при една кризисна ситуация, така че местонахождението им е секретно./struma.bg
