Как и защо ЕС успя да се справи с газовото предизвикателство?

България ЛЮБОПИТНО

Изминалата 2022-а година бе преломна за газовата търговия между Русия и Европейския съюз. Нападението на Владимир Путин срещу Украйна принуди страните от ЕС да вземат мерки за ограничаване на газовия внос от Русия. Москва обаче реши да премине в контраатака преди тези мерки да дадат резултат и спря доставките за повечето от европейските си клиенти. Така делът на руския тръбопроводен газ в общия внос на ЕС падна от близо 40% през 2021 г. до няколко процента през последното тримесечие на 2022-а.

Въпреки това вече е ясно, че през тази зима в Европейския съюз ще има достатъчно газ. Вече сме близо до средата на отоплителния сезон, а запълняемостта на газовите хранилища в Европа е на рекордно ниво – 83%, като за най-големия потребител – Германия, този показател е 91%. Цената на газа също падна значително в сравнение с върха от 350 евро за мегаватчас през август, през първата седмица на 2023 г. на хъба TTF котировките за доставка през февруари т.г. вървят около 70-75 евро/Мвтч. Това е малко по-ниско, отколкото преди година, когато война в Украйна все още нямаше, но все пак е 4-5 пъти по-високо отпреди 2 години.

Защо ЕС засега се справя успешно с газовото предизвикателство? Трябва да признаем, че две от обстоятелствата, които помогнаха за успеха, са чист късмет. Първо, необичайно топлото време през първите 2 месеца от отоплителния сезон позволи през доста дни от декември вместо теглене да имаме нагнетяване на газ в хранилищата на много европейски държави. Другият шанс бе неадекватната политика на китайски лидер Си Дзинпин, който бореше разпространението на COVID-19 със свирепи локдауни и така намали потреблението на втечнен газ в страната си. Освободените количества мигом бяха притеглени от Европа. Освен това трябва да отчитаме, че до април м.г. доставките на руски газ за страните от ЕС бяха в договорените обеми, а „Газпром“ спря напълно кранчето на Германия едва в началото на септември.

Като цяло основният фактор, който помогна на ЕС да върже газовия баланс, е намаленото потребление. А то не е резултат само от топлото време през ноември-декември, а и от високите цени, които принуждават индустрията да пести газ, а електроенергийният сектор да превключва на други горива и източници. Разбира се, важен е и увеличеният внос на втечнен газ. Той се реализира по две линии – първо, по-пълно натоварване на капацитета на съществуващите газови терминали и второ – строежа на нови. От началото на войната в Украйна в ЕС заработиха три нови терминала – в Нидерландия, Германия и Финландия, като за тях целият процес на планиране, проектиране и изграждане се случи след 23 февруари 2022 г. Очаква се през тази година в Германия да се появят още 3 нови терминала за прием на втечнен газ.

Преди около месец широко тиражирана бе прогнозата на Международната енергийна агенция (IEA) за евентуална дупка в газовия баланс на ЕС през 2023 г. от около 27 млрд. куб. м. Но, обърнете внимание – експертите на IEA казват, че това може да се случи, ако доставките от „Газпром“ паднат до нула и ако Китай се върне към нивата на газово потребление от 2021 г. Притокът на руски тръбопроводен газ към ЕС обаче засега не е спрял напълно. Наистина, тръбопроводът „Северен поток-1“ вече го няма, а от „Северен поток-2“ е оцеляла само едната тръба, но това е без значение, защото този газопровод никога няма да получи лиценз за експлоатация от Германия. Остават обаче две тънки ручейчета руски газ, вливащи се в европейската мрежа. Едното е през Украйна, а другото – през „Турски поток“ и България. По всеки от тези два маршрута минават по 30-40 млн. куб. м дневно, което по мои груби изчисления, отчитайки и сезонните колебания, прави по 22-29 млрд. куб. м годишно за двете трасета. Именно това е обемът руски тръбопроводен газ, който аз очаквам, че страните от ЕС плюс Сърбия ще получат през 2023 г.

Другият широко коментиран аспект на газовите отношение между Европа и Москва, е вносът на руски втечнен газ в ЕС. За първите 11 месеца на тази година той се е увеличил спрямо същия период на 2021-а и възлиза на 19,4 млрд. куб. м, а на годишна база се очаква да достигне 21 млрд. куб. м. Не е чак толкова много – 16% от целия внос на втечнен газ в ЕС. Трябва да е ясно, че от международно-правна гледна точка вносът на руски газ в страните от Евросъюза не е проблем – Брюксел не е налагал никакви санкции срещу такъв внос. Но дали е морално да се наливат пари в Русия, които тя използва да води войната в Украйна? Според мен и този въпрос не е смущаващ, защото Москва не получава почти нищо от износа на втечнен газ в ЕС. Той се произвежда на полуостров Ямал от консорциум от търговски фирми – частната руска „Новатек“ с дял от 50,1%, френската „Тотал“ (20%) и две китайски държавни компании с общ дял 29,9%. Така че произведеният и продаден в ЕС „руски“ втечнен газ не е собственост на държавата Русия, а на търговски фирми. И най-важното – заради трудните климатични условия в Арктика, газът от проекта „Ямал СПГ“ е освободен от износно мито и от данък за добив на полезни изкопаеми. С намален размер е и данък печалба, плащан от консорциума. Така че приходите на руските централен и регионални бюджети от износа на втечнен газ от Ямал клонят към нула.

В резултат от нареждането на Кремъл за спиране на газовия износ към страните от Евросъюза „Газпром“ изпадна в трудна ситуация. През 2022 г. износът на компанията за страните от т.нар. далечна чужбина (т.е. – извън бившия СССР) е намалял с 45,5%. Слаба утеха са увеличените доставки за Китай, за 2022 г. те ще достигнат 18 млрд. куб. м, което е 8-9 пъти по-малко от размера на загубения европейски пазар на „Газпром“. Важно е да се отбележи, че газът, който досега Русия доставяше в Европа, не може да бъде пренасочен към Китай, поради огромното разстояние от Западен Сибир до потребителите в крайбрежните китайски райони и липсата на тръбопроводна инфраструктура.

Възможно е през 2023 г. Русия да опита завръщане на някои от европейските пазари, които така неразумно напусна през миналата година. Това обаче не може да стане чрез някакъв газов хъб в Турция, защото сега съществуващите 2 директни тръбопровода от Русия до турския бряг („Син поток“ и „Турски поток“) са натоварени почти на пълна мощност . А „Газпром“ няма технически капацитет да построи нов газопровод през Черно море без участието на западни компании. Малко вероятно е и Москва да прибегне до увеличаване на газовия износ по украинския маршрут. Остава вариантът за възобновяване на преноса по тръбопровода „Ямал-Европа“, който минава през Беларус и Полша, за което намекна неотдавна руският вицепремиер Александър Новак. Но и това е само хипотеза, обременена от тежки геополитически пречки. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *