за берекет, която се изпълнява именно на Сурваки. Тя е следната:
„…Сурва, сурва година,
Весела година,
Златен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Жълт мамул в леса,
Златен грозд на лоза,
Пълна кошара с агнета (стока),
Пълна къща с деца,
Да ви е честита Новата година,
До година, до амина“.
Накрая сурвакарите изричат следното: „амин братко, кови магарето“. Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, а на нея, наред с новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. /БГНЕС/