Възможно ли е някой да изчезне без да остави каквато ѝ да е било следа след себе си? Възможно ли е този някой да е дете, което има форма на аутизъм, отглеждано от баща, който има Детска церебрална парализа? Къде е Сашко и защо майка му отказва да се прибере в България, за да се включи в издирването на детето, което 9 месеца е носила в себе си? – това са само малка част от въпросите, които вече седми ден си задават хиляди хора в България, които с интерес следят темата около изчезналото 12-годишно дете в Перник.
Доброволци, полицаи, горски, планински спасители часове наред, всеки ден от обявяването на изчезването на детето, се опитват да подредят пъзела и да отговорят на всеки един въпрос, който се задава около изчезването на Сашко, но към момента нито един от тях не успява да открие каквато ѝ да е логика в случващото се, камо ли да се доближи до подреждане на голямата главоблъсканица около този случаj, който съвсем няма да бъде пресилено ако кажем, че е без аналог в България.
Без аналог е не само заради мистериозното изчезване на Александър, но и поради вълната от съпричастност, която предизвика случката и която изкара хиляди хора на терен, въпреки лошото време, особено в последните дни. Разбира се и тук, както във всяка една история (истинска или измислена) има герои, злодеи, случки без значение и такива, които преобръщат целия сюжет.
Няма да се впускаме в подробности около изчезването на Сашко, защото за всички това е добре позната история. Няма да обсъждаме възможните версии, нито ще говорим за сценариите, които бяха очертавани около изчезването му, защото това са все теми, които вълнуват само и единствено органите на реда, както и любителите на криминални истории, които дни наред използват различни платформи, за да развихрят своето въображение.
Днес ни се иска да разсъждаваме върху въпроса защо хората много лесно преминават от „Осанна“ през „Разпри го“… и как една кауза може да обединява, но и да разединява. Важно е да уточним, че в случая не става дума само за бащата, който от първия ден е подложен на натиск от страна на едни и на люта защита от страна на други, но и за всички доброволци, които веднъж се обединяват, друг път се разединяват.
Приложението Zello, което доброволците използват, не еднократно се превръща от радиостанция за координация на терен в арена на люти спорове и битки. Точно там, където още в първите часове след изчезването на Сашко хиляди се обединиха, в последните 24 часа се случиха интересни неща, които бяха на път да доведат до там, че доброволческата акция да бъде прекратена. В крайна сметка силата, волята и най – вече надеждата Александър да бъде открит, потушиха създалото се напрежение и дадоха ясно да се разбере, че докато има какъвто ѝ да е било шанс, било то минимален, детето да бъде открито, доброволците ще продължат да се борят и да търсят дори там, където вече стотици пъти е проверявано.
И точно тази сила на човешкия дух, която проявяват доброволците, трябва да бъде издигнат над всички други теории, конспирации и какви ли не празнословия по темата, защото тя всъщност стои в основата на анатомията на изчезването на едно дете, което много хора припознаха като свое, макар да не са го виждали никога, но се надяват да го зърнат живо и здраво. Никога до сега, или поне в съвременната ни история, не е имало такъв случай, който да предизвика чак такава голяма масовост и да накара толкова много хора да излязат навън и да търсят някой, който е изчезнал, особено в ситуации като настоящата, в която няма ни вест, ни кост от изчезналия Сашко.
Тези доброволци, за които говорим, въпреки нападките и обидите към тях, въпреки провокациите и опитите да бъдат разединени и днес са а на терен, дори с риск за собствения си живот, предвид времето. Тези хора, които за едни са злодеи, за други герои, действително показаха, че „Съединението прави силата“ и са достойни за уважение. Същите тези хора, каквото и да се случи със Сашко, винаги ще имат правото да се гордеят с това, което направиха и с волята, която показаха. Вие, уважаеми доброволци сте повод за гордост за всички нас! Вие сте хората, в които вярваме и които се надяваме още днес да откриете или следа или самия Александър – жив и здрав, готов за нови предизвикателства!
