Първи март е един от най–любимите празници на малки и големи. С него ние поставяме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата. На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най–близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по–добро начало. Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ.
Според народните вярвания Баба Марта е или стара и куца жена, или млада и хубава девойка, но и в двата случая олицетворява слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не случайно е наричан „женския месец“, и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.
Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата. Не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Мартеницата е един от най–обичаните български символи. Най–често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци. Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният олицетворява живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. При изработването на мартеницата конците трябва задължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.
Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят. В миналото българите си закичвали мартеници на всички части от тялото, включително на шията и краката, като понякога това дори било свързвано със социалното положение на човека. Така например младите неомъжени девойки носели мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.
В днешни дни най–разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите. Българите вярват, че окичването с мартеница ще те предпази от зли сили и ще ти донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година. Също така старите българи вярвали, че в природата съществувала някаква зла сила наричана „лошотия“, която се събуждала през пролетта и на мартеницата била приписвана магическата сила да предпазва хората от нея./bulgarianhistori.org, сн: илюстративна
