Свети Трифон се счита за пазител на лозята.
Свети мъченик Трифон, светец-лечител, е роден около 225 г. в Комсада, в малоазийската област Фригия, Римската империя. По време на царуването на император Деций Траян бил посечен с меч.
Малоазийската провинция Фригия се смята за една от прародините на лозата и виното.
Родителите на св. Трифон били силно вярващи християни и отрано се потрудили да разгорят в сърцето на Трифон любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядал всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
След календарната реформа църквата чества Свети мъченик Трифон на 1 февруари, но лозарите продължили да правят ритуалното „зарязване“ на лозите в средата на месеца, на 14 февруари.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите.
Трифоновден (също Трифон Зарезан) е неподвижен православен празник в чест на свети Трифон. . Българската православна църква празнува Деня на свети Трифон (Трифоновден) на 1 февруари[1].
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак.
В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.
Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“.
Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци.
Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
