20 Септмври 2019 1 EUR = 1.9558 BGN 1 USD = 1.7673 BGN 1 GBP = 2.2041 BGN
.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
10.07.2013 15:45

Коментари 1 / Видяна 2553

100 години от гибелта на големия българин от Македония Васил Чекаларов

Войводата Чекаларов – страшилището за турци, гръцки андарти и шпиони

 

 

От Кулата до Охрид на югозапад и до Солун и Кавала на юг и югоизток има още една България, загубена през десетилетията назад по знайни и незнайни причини. Българските герои, чиито кости са разпилени из страдалната земя, наречена Македония, са хиляди. Малко са познатите им имена, повечето са безименни. Един от легендарните главни войводи на ВМОРО от самото начало на ХХ век до 9 юли 1913 година е Васил Христов Чекаларов, страшилището за турци, гъркомани, андарти и шпиони в Костурска и Леринска околия.

 

Кой е Васил Чекаларов?

Роден е през 1874 г. в село Смърдеш, Костурско. Според най-точната статистика на изследователя Васил Кънчов от 1899 година, Смърдеш е чисто българско село с население от 1780 души. Намирало се в най-югозападния край на границата между българските и гръцките земи. Смърдеш бил една от най-яките твърдини в продължителния период от българското национално-освободително движение. Мъжете били известни майстори каменоделци, зидари и занаятчии. И къщите си строяли от камък с увереността, че никога няма да напуснат родния край. Бащата на Васил бил чехлар-обущар, откъдето идва и фамилията им.

В началото малкият Васил учил в гръцко основно училище, откъдето усвоил гръцкия език така, както родния си български. По негово настояване баща му го прехвърлил да учи в българско училище, в което завършил IV отделение. През ваканциите Васил помагал и изучавал занаята на баща си, като работел с него по строежите в Гърция, мечтаейки един ден да отиде да учи в България. Мечтата му се сбъдва, когато 21 годишен идва в България и практикува усвоените занаяти от татко си по строежите из цяла България. В Шумен завършва вечерна гимназия. Не без гордост впоследствие той се е хвалел на своя другар в борбите и биограф Христо Силянов,  че 50 метровия комин на Балабановата фабрика в Мездра е построен от него.

В София Чекаларов става председател на Костурското благотворително братство и като такъв се запознава с Борис Сарафов, стават близки до края на живота им. През 1901 година първата му бойна мисия в Егейска Македония като войвода от ВМОРО е за закупуване на оръжие и въоръжаване на българското население в Костурско и Леринско с пушки, пищови и патрони. Съвършенното познаване на гръцкия език, както и на обичаите им помагат много на младия революционер, за да изпълни успешно своята мисия. Турските официални власти, както и гъркоманите се опитват да влезнат в следите му, разпространяват негови снимки, устройват му съвместни хайки и засади, но така и не успяват да го заловят. С помощта на Лазар Киселинчев, негов земляк и приятел, който бил ръководител на македонския Атински комитет, Чекаларов успява да закупи за Костурско оръжие от Атина и Тесалия. По това време младият революционер се проявява и като един от най-безкомпромисните отмъстители на ВМОРО, който лично ликвидира доказани предатели и шпиони в Костурско и Битолско. Екзекутира шпионина-гръкоман Цеман от с. Дъмбени, като по този начин успява да неутрализира враговете на организацията.

За този период от живота му Христо Силянов пише за своя другар: „Без да има образованието на другарите си и без да е даскал по професия, в първите редове на даскалите стои Чекаларов, една могъща фигура, способна да импонира и на най-върлия харамия. Сух, жилест, със загоряло мургаво лице, с черна къдрава коса и с очи тъмни и готови всяка минута да заблестят със студен зловещ блясък. Никой харамия не може да се мери с него по енергия, твърдост и изкусна стрелба.”

После идва времето на Илинденско въстание. През зимата четата на Чекаларов е разквартирувана по селата в Костурско. Комитите стягат въоръжението си за предстоящите акции през въстаническата 1903 г., след като става известно Солунското решение. В родното му село  Смърдеш по негова инициатива е устроена бомболеярница, в която се леят и пълнят бомби.

Въстанието в Костурско е в пълния смисъл на думата всенародно и масово. Христо Силянов пише, че „в него взеха участие почти всички мъже, въоръжени и невъоръжени, от двете северни части на околията, Пополе и Кореща. Жени, старци и деца бяха в услугите на въстаналите си братя, синове и бащи”. Въстаниците наброяват около 2000 души и са главно въоръжени с гръцките пушки „Гра”, доставени  от Чекаларов. Сборната чета командвана от Чекаларов успява да превземе влашките градчета Клисура и Невеска.

В следващите дни 30 хиляден турски аскер се съсредоточава върху въстаниците. По пътя си те палят и убиват всичко българско, изпречило им се – села и население. Сборният отряд се разделя на две и комитите се изтеглят високо в планините, за да спасят мирното население. В края на месец август въстанието е потушено, редовите въстаници се връщат в опожарените си села, а Чекаларов, заедно със сестра си Зоя, Пандо Кляшев и Лазар Киселинчев, преоблечени във влашки дрехи, преминават през гръцката граница без някой да ги познае. От пристанището Арта се качват на параход, който ги откарва до Фиуме. От там през Белград влизат в България.

 

Популярност

Лазар Киселинчев, разказва в спомените си следния епизод от кораба, характерен за популярността на Чекаларова между гърците:

„В Корфу се прехвърлихме на един австрийски параход, на път за Бриндизи -Триест. Заедно с нас пътуваше със семейството си един епирски грък за Белград, където бил съдържател на хотел „Петербург”. Заприказвахме се с този грък и стана дума за току-що потушеното въстание в Битолско. Съ6еседникът ми се удивляваше от куража на тия селяни, които така самоотвержено се хвърлиха в една тъй неравна борба; но между техните водители имало един звероподобен тип на име Чекаларов, който изпил кръвта на стотици невинни гърци и комуто той не можел да прости.

- Познавате ли вий този кръвожаден Чекаларов, който е нанесъл толкова пакости на елинизма? - запитах го аз.

- Лично не го познавам, разбира се. Но четох в нашите вестници толкова много за неговите злодеяния. Той е първият между кръвниците, които България изпраща в Македония, за да тероризират тамошните наши сънародници.

Аз не можах да се сдържа повече и, малко театрално, му забелязах:

- Недейте се разпалва толкова, бъдете малко по-предпазлив, защото Чекаларов е тук и присъства на нашия разговор. Ето (аз посочих спътниците ми, които дотогава най-спокойно ме слушаха) господинът тук е Васил Чекаларов, а негова милост e Пандо Кляшев!

Моят събеседник пребледня, вгледа се изплашен в Чекаларова и почна да се дърпа назад заедно със стола си.

- Вижте го! - продължих аз. - Прилича ли на чудовище и на звяр, или е обикновен човек, като вас?

След като се поокопити, гъркът, пресилено усмихнат, каза на Чекаларова:

- Нима вие сте?... Не може да бъде. Вий говорите така хубаво гръцки и приличате на грък. Вий сте, сигурно, грък!

- Ако бих знаял, че ей тук тече една капка гръцка кръв - отговори му натъртено Чекаларов, като му посочи пръста си, - аз ей сега бих отрязал цялата си ръка и бих я хвърлил в Адриатическото море.

След тая разправия гъркът стана любезен към всички ни и ни услужваше из целия път до Белград.

 

Мирен живот

За няколко месеца през 1904 г. Васил Чекаларов е на лечение в Женева. После се връща в София и заживява цивилен живот. Живее в нищета, скита по строежите из цялата страна. В София се оженва за Олга и скоро им се ражда дъщеря Екатерина. Започва да строи къща, която така и не успява да довърши, вдига само два етажа, защото дългът към поробените му сънародници отново го отвежда в Македония. Чекаларовата къща и до ден днешен се намира на ул. „Шипка“ 52 срещу Военната академия.  Дом, който, ако можеше да проговори, би могъл да разкаже за живота и тежката съдба и на близките на Чекаларов след героичната му смърт. Четириетажната къща е довършена от съпругата на войводата Олга с много упоритост и лишения и с подкрепата на близки и съратници на Чекаларов.

 

На война заедно с гърците

При избухването на Балканската освободителна война през 1912 година Васил Чекаларов е определен за командир на чета, като  част от Костурската съединена чета, заедно с четите на Иван Попов и на Христо Силянов, всичките са част от Македоно-одринското опълчение.След 20 октомври сборната чета освобождава последователно селата Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. На 29 октомври Чекаларов и комитите му подпомагат на  гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбиват и пленяват 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно пленяват още 100 турски войници при Капещица. На 13 ноември 1912 година обединените чети заедно с гръцката дивизия влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет.  При освобождението на Костурския район сборната чета на тримата войводи - Чекаларов, Попов и Силянов навсякъде изпреварва гръцките войски. Отново славата на хвърковатия Чекаларов, който, макар и почти окуцял от стари рани, гърми из Костурско и респектира гръцките съюзници. Гръцкото командване му изказва похвали за постигнатите успехи в боевете срещу турските войски.

 

Обрат

Но скоро  нещата се обръщат съдбоносно. Довчерашните лъжливи съюзници, гърците, стават открити противници. Войводата Чекаларов остава единственият защитник срещу новите поробители на българите от Македония, защото другарите му, войводите Иван Попов и Христо Силянов се оттеглят в свободните части на Отечеството.

След кръвопролитно няколко дневно сражение Васил Чекаларов е тежко ранен и на 9 юли попада полужив в ръцете на гръцките андарти на височината Лакото, между селата Невеска и Бел камен, Леринско.

 

Отрязаната глава

Най-страшно свидетелство за последните мигове от живота на легендарния войвода е книгата със спомени на неговия четник Васил Иванов „Отрязаната глава”, в която той предава документалния зловещ разказ на гръцкия поручик от пехотата Аристид Михалакопулос, участвал в зверството и публикуван в атинския  вестник „Амброс“ през месец юли 1913 година: 

“На 9 юли след дълго сражение от ранни зори до 3 следобед Чекаларов е убит в м. “Лакото”. Бил е с две тежки рани отпреди, в гърдите над сърцето и в крака. Гледах го залегнал зад един случаен ендек(камък), извадил беше памук и се мъчеше да запуши смъртоносните си рани. После той напрегна последните си сили, изправи се над ендека и започна да стреля със своя маузеров пищол по всеки изпречил му се андартин. Изкомандва се напред и последва залп. Чекаларов се заклати и падна. Пет-шест войника и андарти се спуснаха към падналото тело с тържествуващ вик. Той се размърда неочаквано. Отначало се издигна окървавената му глава, покрита с буйна, красиво къдрава коса, после се издигна и като се улови за близкото до него дърво се изправи. Така Чекаларов наистина беше много страшен. Притеклите се спряха за момент. Но за миг, той потрепера, поклати се, падна и не мръдна вече. Шефът на андартите капитан Х... го удари с все сила по увисналия врат със своя голем нож, това беше последното съзнание на главата и тази опасна глава се сбогува със своето тело. Капитан Х... с още два удара отсече главата от мъртвото тяло. Алена кръв бликна от главата на страшния Чекаларов и друга черна от телото му, която обагри зелената трева”. 

/село Невеска, юлий 1913 година, Аристид Михалакопулос, поручик от пехотата/

 

Гавра

Главата на войводата, забита на кол се разнася от вампирясалите андарти из Леринските улици, нарочно спират пред българските магазини и дюкяни като викат: “Нема Чекаларов, нема Македония, нема вече Чекаларовци”. После на един от пленените 26 четника му окачват на врата торба с пръст и в нея забиват долната част на кола с главата. Така “обкичен” четникът Илия Димушев трябва да върви след гръцкия комендант на Лерин яхнал бял кон, във варварска процесия  из целия град. 

Намесва се сръбски полковник, който спира гаврата и заповядва отрязаната глава на Чекаларов да се предаде на епитропа на българската църква “Свети Панталеймон”, който я погребва в българските гробища на града. Тялото на легендарния войвода е оставено на лобното му място непогребано.

Автор: Румен Жерев, в. "Телеграф", E79 News
Тагове:

Коментари:

 

Валутни курсове на БНБ за 20.09.2019

1 USD =1.77 BGN

1 EUR =1.96 BGN

1 GBP =2.20 BGN

10 CNY =2.49 BGN

1 CHF =1.78 BGN

100 JPY =1.64 BGN