.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
17.01.2020 09:49

Коментари 3 / Видяна 5854

Л. Причкапов пророкува: Благоевград много скоро може да повтори водната криза в Перник и дори ще е по-страшно

Още по темата: Община Благоевград отново предаде хората. Винетките остават Колективът на ДТ „Никола Вапцаров” се обяви в подкрепа на настоящия директор Мачева Богата празничнa програма за 1-ви март в Благоевград Базар на мартеници в община Благоевград Изключителна изложба "Дипломация и изкуство" гостува в Благоевград Под ръководството на Окръжна прокуратура – Благоевград се проведе специализирана полицейска акция Гешев в Благоевград - „Тук няма проблем с битовата престъпност на фона на други населени места в страната" Над 15 са задържаните при днешната акция в Благоевград Главният прокурор и главният секретар на МВР са в Благоевград Спектакълът „Вампир” на ДТ „Никола Вапцаров”- Благоевград отново на сцена

 

Водната криза в Перник постави на дневен ред въпроса как е Благоевград с питейната вода.

 

От няколко седмици по форумите благоевградчани припомнят пресъхналата напълно това лято река Благоевградска Бистрица, огромните камъни в коритото й, заради които на този Йордановден се наложи в последния момент организаторите на Богоявленския ритуал да променят мястото, от което обикновено се хвърля кръстът, сухото лято и мрачните прогнози на синоптиците, че по-сериозни валежи, било от дъжд, било от сняг, не се очакват, тоест, че районът вече е в период на сериозно засушаване.

 

На среща със селските кметове във вторник градоначалникът Румен Томов призна, че обсъждат вариант за нов язовир високо над “Парангалица”.

 

Застрашен ли е Благоевград от водна криза като Перник, кога ще стане това и има ли начин този катаклизъм да бъде предотвратен?

 

Според бившия кмет на Благоевград Лазар Причкапов това ще стане много скоро, защото Благоевград е изключително зле с питейната вода. А единственият начин да бъде предотвратена кризата е спешно довършване на яз. “Ракочевица”, започнат преди повече от 30 г. и зарязан в начална фаза, пише Струма.

 

За начало на язовира се смята датата 10 януари 1984 г., когато Лазар Причкапов е избран за Първи секретар на ОК на БКП и поема поста с две ясни цели – да преобрази центъра на Благоевград, а след това да реши водния проблем, като изгради “Ракочевица”.

 

“Идеята всъщност не е моя, а на бившия главен инженер на ВиК Стефан Петров, който през 1977-1985 г. беше кмет на Благоевград”, спомня си днес Причкапов.

 

За място е избрана едноименната местност на с. Горно Осеново, където трябвало да бъде чашката на язовира. Същият бил разчетен да задоволява нуждите от питейна вода на 150 000 души – тогавашните Благоевградска и Симитлийска общини. Идеята била от там водата да се докарва с тръби на 34 километра до Благоевград, като по трасето се изградят 2 общински МВЕЦ-а, които ще дават отчисления в общинската хазна и ще подпомагат бюджета. Прогнозната стойност на самия язовир била 93 млн. лв., които към онзи момент държавата била съгласна да отпусне.

 

Ето какво си спомня за язовир “Ракочевица” бившият Първи на ОК на БКП и екскмет на Благоевград Лазар Причкапов:

“Темата с водата на Благоевград е с дългогодишна история. Започва в началото на 60-те години на миналия век. Специалистите още тогава са предвидили мащабите на проблема. Залаган е за решаване от почти всички общински и в определена степен и окръжни ръководства. Трудности имаше много: недостиг на кадри, липса на информация, смяна на концепции и други пречки от всевъзможен характер.

 

Аз бих разделил проблема на два етапа. Първият касае отклоняването на голямо количество вода от Южна Рила за София. То беше необходимост. Прехвърлянето имаше разработки, според които трябваше да стане от много ниска кота, фиксирана между парк Бачиново и село Бистрица. Оттук започна нашата борба за водата.

 

Като председател на ИК на ОНС поисках среща с Живко Живков, председател на Съвета по водите и минералните ресурси в Държавния съвет. Той добре разбираше, че става дума за решаване на сложен казус и че без идване в Благоевград нещата оставаха неясни. Дойде с група специалисти. Беше в самото начало на месец август 1978 г.

 

В коритото на река Бистрица нямаше капка вода и реших да ги заведа на моста срещу Младежкия дом сами да се убедят в това, което многократно говорех и пишех. Живко Живков каза на специалистката от МС Конова, която твърдо отстояваше проекта от ниската кота, че не е нужно да ни убеждава в нещо, което е очевидно.

 

Не се качиха до кабинета ми, пихме кафе в “Аджария”. Експертката по водите не спря да говори и да ме обвинява, че аз преувеличавам сложностите на проблема. Предложи на Живков да не внася документ в МС за промяна на котата. А това беше нашето искане с ръководствата на гр. Станке Димитров /сега Дупница/ Славчо Шопов и Алекси Тасев.

 

Последва внасяне в Народното събрание на решение да не се взема водата от исканата от София кота. Много хора се интересуваха от проблема, искаха с нещо да помогнат и реално помогнаха. Битката беше деликатна и рискова. В нея имахме нужда и от подкрепа на общественото мнение.

 

Това беше първият етап на проблема с водата. Дискусиите тогава се водеха около въпроса “Ще има ли Благоевград проблеми с водата?”. И по-късно стигнахме до въпроса: “Има ли Благоевград проблем?”. И отговорът е: “Да, има проблем Благоевград с водата!!!”.

 

И сега без колебание смятам, че Благоевград вече има задълбочаващ се, разширяващ се проблем с водата. Зная, че някои от градските “мъдреци” ще оспорят това твърдение. Та някои от тях с усмивка успокоиха благоевградчани, че кладенците на река Струма и в бъдеще ще вършат добра работа. Така е. Но не е ли проблем да предлагаш на населението да пие изпомпана вода, носеща мръсотиите на Перник, Кюстендил и Дупница, при положение че си могъл да доставяш най-вкусната и чиста рилска вода. Това е проблем, това е стопанско, управленско безхаберие.

 

Костадин Паскалев и Владимир Димитров, единият като кмет, а другият като областен управител, спряха идеята ни да възродим за изпълнение язовир “Ракочевец” със съответните деривации, извън схемата на водоснабдителен комплекс “Рила”. Известно е, че този обект нямаше да се строи с общински средства, а с инвестиции на държавата.

 

Какви бяха моите аргументи? С Разпореждане №43 от 30 ноември 1985 г. на Бюрото на Министерския съвет бе дадено съгласие да се проектира и изгражда яз. “Ракочевец” със съответните деривации. Това стана след една изключително тежка процедура за вдигане на котата за отклоняване на вода за София. Областният експертен съвет по устройство на територията на 26 юни 2007 г. по заповед на областния управител разглежда работен проект за обект язовир “Ракочевец.

 

Заседанието се ръководи от Владимир Димитров. При обсъждането на проекта се правят редица допълнения, бележки и предложения. Проектът се връща за отстраняване на констатирани нередности, след което да бъде разглеждан отново.

 

Дълбоко се съмнявам, че процедурата е отложена за по-късно предвид наближаването на поредните избори и вероятността след тях в община Благоевград да има друг стопанин. Така и стана. Кмет вече беше Костадин Паскалев, а проектът не беше гледан втори път. Известно е, че Паскалев е против строителството на язовир “Ракочевеца”. Не ми е известно защо”.

 

Прави впечатление, че Причкапов е единственият в страната, който говори за язовира като за “Ракочевец”. Всички други го наричат “Ракочевица”. Пред “Струма” бившият кмет, който е филолог по образование, призна, че го кръстил така, защото “язовир” е от мъжки род и някак си по му подхождало да е и с мъжко име.

 

Това обаче е само един любопитен детайл. Същественото е, че в последните години на социализма Причкапов успява да убеди държавата, че Благоевград има нужда от язовир, който да го захранва с питейна вода. През следващите години язовирът е проектиран, пробит е тунелът над парк Бачиново, през който водата трябва да се докарва до Благоевград, събрани са всички разрешителни, експертни мнения и икономически обосновки и общината вече е в стартова готовност да започне строителството.

 

Междувременно язовирът е включен в проект за изграждане на хидровъзел под същото име “Ракочевица”, включващ още 2 деривации, 2 бази за водохващане и свързващ водопровод от тях до градския. През 2002 г. вече са готови деривацията “Хърсово 1” и частично деривацията “Хърсово 2”, и е пред приемателна комисия и пускане в експлоатация водосборният тунел “Бистрица” с дължина 1980 м. Към онзи момент за най-сериозният обект в проекта – язовир “Ракочевица”, МРРБ е изчислило, че за строителството му и за спомагателните съоръжения са необходими около 70 млн. лв., изграждането на язовира ще продължи около 5 г., а обемът му ще е 15 млн. куб.м.

 

И тогава изведнъж язовирът изчезва от дневния ред на обществото и местната управа. Изчезва заедно с обещаните, но така и не дадени от държавата пари. През 2005 г. името му изненадващо изскача, свързано със собственика на финансова група ДЗИ Емил Кюлев.

Същият бе разстрелян на кръстовището на столичните булеварди “България” и “Димитър Несторов” в деня, когато кметът Лазар Причкапов го очакваше в Благоевград, за да го отведат заедно със зам. кмета по икономическите дейности Николай Шушков да огледа горното корито на река Благоевградска Бистрица. Поводът за визитата – Емил Кюлев имал планове за крупни инвестиции в общината, включващи и бъдещия язовир “Ракочевица”.

 

В този момент с “неродената мома” се захващат и еколозите. Естествено, те са против строителството. Според председателя на Регионално движение “Екоюгозапад” инж. Калин Анастасов освен че ще нанесе големи екощети, като обезводни района около него и допринесе за промяна на микроклимата, язовир “Ракочевица” ще увеличи многократно и сметките за вода на благоевградчани. Той просто ще се превърне във втори паметник като яз. “Стойковци” до с. Логодаж, който не може да се използва за питейни нужди без скъпа пречиствателна станция, пророкува Анастасов.

 

Някъде по това време Mиниcтepcтвoтo нa peгиoнaлнoтo paзвитиe и блaгoycтpoйcтвoтo поема курс чрез “aпитaлнитe paзxoди да инвестира всяка година милиони левове във вoдния ce”тop в страната, за 3 г. те стават от 6 млн. лв. на 44 млн. лв. и дори се заговаря, че през 2009 г. министерството ще се емне да довърши яз. “Ракочевица”.

 

Естествено, това не се случва.

 

През 2007-2011 г. кмет на Благоевград е Костадин Паскалев, който е и бивш заместник регионален министър, и срещу него се изсипва целият огън и жупел за блокирания проект на язовир “Ракочевица”. В предизборната кампания това са и основните нападки срещу него от десните кандидати за кмет на града – че не ще да реши зараждащия се воден проблем на благоевградчани.

 

“Напротив, докато бях кмет, в община Благоевград бяха изградени осемте водохващания, беше пробит първият тунел на деривациите “Хърсово” и бяха осигурени финансовите ресурси тази вода да влезе в довеждащия водопровод на Благоевград”, опонира Паскалев.

 

През 2011 г. местните избори в Благоевград са спечелени от ГЕРБ, градът е поставен на воден режим заради недостиг на вода и кметът Атанас Камбитов изработва цялостна стратегия за решаване на проблема с недостига на вода в Благоевград. В нея се предлага краткосточно и дългосрочно решение на проблема. Първото е при извънредни ситуации да се използват ресурсите на язовир “Стойковци” край село Логодаж, второто е изграждане на язовир “Ракочевица”. Тъй като общината не разполага с милионите, нужни за “Ракочевица”, екипът на Камбитов планира да експлоатира идеята за “Стойковци”, като преди това направи проучване на качеството на водата и започне изграждането на нужната водопреносна мрежа и на пречиствателна станция.

 

Над града падна дъжд, режимът на Благоевград е премахнат и с него се стопяват и идеите на екипа “Камбитов” да мисли за бъдещото водоснабдяване на града.

 

В крайна сметка контрата за неслучилия се язовир “Ракочевица” е в държавата, която така и не отпуска пари за довършването му. Колко са те към днешна дата никой не знае, но вероятно са много пъти повече от онези 70 млн. лв., които са трябвали за довършването преди 20 години. Според областния управител на Благоевград Бисер Михайлов в областта няма никакви документи около язовира – предпроектни проучвания, проекти, проектосметна документация и т.н. – всичко било в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

 

Всъщност от язовира няма останали и никакви артефакти – поне видими. Според Л. Причкапов изграденият тунел за довеждане на водата от “Ракочевица” до Благоевград отдавна бил разбит, а желязото в него – отмъкнато. Същият така е обрасъл с храсти и саморасли дървесни видове, че дори не се забелязва от черния път, който води от шосето за курорта Бодрост към с. Горно Осеново. С други думи, ако някой някога – било държавата, било частен инвеститор, реши да възражда отново идеята за язовир “Ракочевица”, той трябва да я почне от нулата.

 

Според Костадин Паскалев обаче тази неизвестност за бъдещето на язовира не би трябвало да тревожи особено благоевградчани, защото за тях няма реална опасност да останат без питейна вода. Такава може да се появи само при много сериозно засушаване.

 

Пред “Струма” Паскалев обоснова тази си теза в цифри.

“Проектът за “Ракочевица”, който трябваше да осигури вода за Благоевград и Симитли, беше преди 1989 г. Изградени бяха тунелите и една и половина деривации. Стената не беше започната. Проектирането й наистина стана по настояване на Причкапов и проектът беше готов до 2007 г. Същата година Националният експертен съвет обаче направи много забележки по този проект, основната от които беше, че обемът на стената е колкото обема на водата, или 13 милиона куб. метра. Цялата работа по “Ракочевица” приключи по времето на Иван Костов. През 2008-2009 г. бе изследвана възможността, ако настане водна криза, да се докара вода от яз. “Стойковци” до пречиствателната станция на Благоевград. Проектът беше разумен от идейна гледна точка. Наистина по-късно “Напоителни системи” дадоха язовира на концесия на частно лице, но по отношение на язовирите в страната ни има желязно правило – приоритетно от тях се осигурява вода за питейно-битови нужди, после за земеделски и накрая за промишлени нужди.

 

Третият вариант за решаване проблема на благоевградчани с водата, ако такъв действително се появи, беше свързан с проучване да се хване водата от вр. Исмаилица в Рила, при лифта към Картала.

 

Категоричното ми мнение обаче е, че Благоевград не е пряко застрашен от водна криза”, твърди Паскалев и се мотивира:

“До 1989 г. градът е харчел по повече от 600 л/сек. питейна вода – за битови и промишлени нужди.

През 1995 г., когато аз бях кмет на града, потреблението бе паднало на 450 л/сек., защото междувременно бе изчезнало промишленото производство. През 2007-2011 г. започнахме реконструкция на ВиК мрежата в града и подменихме 2/3 от нея – останаха с неподменена мрежа само циганската, Плаж махала и центърът.

 

След като приключихме подмяната, консумацията падна на 290 л/сек. Сега не знам колко вода се харчи в Благоевград, но смятам, че има достатъчно. Отделно имаме допълнително водоснабдяване с кладенци – над плажа, в коритото на Струма, които при засушаване осигуряват 150 л/сек. Има достатъчно подземни води, които също биха могли да се ползват за промишлени нужди, ако Благоевград развие промишлеността. Направили сме и 10 резервни кладенеца – в “Струмско”, около “Мототехника”, в “Запад”.

 

Благоевград всъщност е застрашен от безводие само при много продължително засушаване, което не означава, че ръководството на града не може да обмисли резервен вариант, като се спре на някоя от трите опции – “Ракочевица”, “Стойковци” или подножието на вр. Исмаилица. Има обаче друг момент – нито един от трите варианта не може да се изпълни с общински средства, а държавата спря да отпуска пари за такива проекти и ги пренасочи към европейско финансиране”, коментира К. Паскалев.

 

Кой ще се окаже по-добър пророк за водоснабдяването на Благоевград с питейна вода – Причкапов или Паскалев, бъдещето ще покаже. За жителите остава надеждата да не последват съдбата на перничани…

 

E79 News
Тагове:

Коментари:

Петър, 20.01.2020 09:33

Причкапов мисли само за себе си. Тоя пенсионер изкукал да си гледа гаражите и апартаментите, които усвои докато беше кмет и да не прорукува много много.Напада Паскалев а трябва да е блягодарен че не го даде на прокурор

мими, 19.01.2020 17:43

Причкапов е напълно прав и за сетен път доказва че мисли за Благоевград

ИВАН, 19.01.2020 15:06

ДА ПРОГНОЗИРАШ НЕЩО КОЕТО Е ОЧЕВАДНО Е ДОСТА НАХАЛНО. ВСИЧКИ МИНИ ВЕЦОВЕ ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНАТ ОТ ТРЪБОПРОВОДИТЕ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА.

1
 

Валутни курсове на БНБ за 26.02.2020

1 USD =1.80 BGN

1 EUR =1.96 BGN

1 GBP =2.34 BGN

10 CNY =2.57 BGN

1 CHF =1.84 BGN

100 JPY =1.63 BGN