20 Февруари 2018 1 EUR = 1.9558 BGN 1 USD = 1.576 BGN 1 GBP = 2.2077 BGN
.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
12.02.2018 12:09

Коментари 0 / Видяна 319

Горна Джумая освободена само с една руска топовна граната

Град Горна Джумая с днешното си име Благоевград има драматична съдба през втората половина на Деветнайсети  и първата половина на Двайсети век. Отредено е било на селището, а и на целия Пирински край да бъдат санитарна зона по време на Руско-турската война от 1877-78 година, но и около двете световни войни по-късно. На 12 февруари/стар стил/ 1878 година отрядът на майор И.П.Орлински, командир на Четвърти ескадрон на полк  влиза в Горна Джумая, селище с преобладаващо турско население, където българите са били едва 2-3 хиляди. Радоста на джумалии е била кратка, защото много скоро Санстефанска България прекратява  съществуването си. Берлинският конгрес преначертава несправедливо границата по река Рилска и от юли 1879 година Горна Джумая отново става турска. Та чак до 5 октомври 1912 година, денят в който български топовни залпове освобождават градчето в първия ден на първата Балканска война.

Как точно става Санстефанското освобождение на Горна Джумая научаваме от достигналите до наши дни спомени на главния учител по това време в Джумаята Арсени Костенцев.

 

АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ

Роден е през август 1842 година в Ново село до Щип. Селото е родно място и на Тодор Александров и Иван Михайлов.Арсени се учи и после учителства на доста места – Солун, Цариград, Измир, Сяр, Битоля, с брат си Михаил отварят българска книжарница в Щип. За да се установи през 1872 година като главен учител в Горна Джумая. Организация ВМОРО още няма и даскалът Костенцев е първият апостол от Горна Джумая, който през 1875 година обикаля Пазарджишко, Пловдив, Асеновград, Сопот, Стара Загора, за да се върне в Горна Джумая и създаде мрежа на Българския революционен централен комитет.Тук Арсени Костенцев се жени за дъщерята на заможен търговец.

С началото на Руско-турската война и в Пиринско става неспокойно. Нарушено е привидното спокойствие между българи и мюсюлмани в Горна Джумая. След като са изтласкани от северните части на България, християнските къщи около църквата “Въведение на Пресвета Богородица” в квартал Вароша стават мишени за грабежи и насилие от придошлите като бежанци черкези и башибозуци. Усещайки тлеещото напрежение един ден каймаканина поканва джумалиите първенци на обща молитва в конака. За здравето на султана и руския цар: “Техните ходжи изчетоха своята молитва и ние всички извикахме: – Да живее хиляда години царят, пише Костенцев в спомените си. След това започна най-старият наш свещеник хаджи поп Ангел да чете: "Спаси, господи, люди твоя" и пр. и ние всички приглашаме и се поглеждаме, че тази наша молитва е за руския цар, а не за турския. Ако бяха знаяли турците съдържанието на молитвата, всички ни щяха да избесят, защото ние като викахме амин и всички турци викаха с нас амин.    Когато свършихме молитвата, каймакамът се качи на балкона и каза на турски: – Слушайте, братя по вяра и вие комшии, снощи получих две телеграми. Едната телеграма пише: "Великият княз Николай, като бил в едренската черква, го заробиле!"

– Хиляда години да живее царят! – викаме всички.

– Друга телеграма – от китайската държава на нашия цар триста хиляди милиона аскер на помощ идат!

– Да живее царят! – викаме пак всички.

Няколко турци се обръщат към Босилкова и го питат:

– Абе, даскал ефенди, един милион колко души има?

– Петстотин души – им отговори Босилков”

 

ОТПОР НА ЧЕРКЕЗИТЕ

Коледа е, 25 декември 1877 година, семействата са седнали на празничната софра,  когато стотина души сган черкези и башибозук атакуват къщите и църквата и започват да плячкосват всичко наред. Мъжете залостват здраво портите на къщите си и започват да се защитават с пушки и револвери от горните чардаци. Интересното е, че плячкаджиите са отблъснати с намесата на турците първенци на Горна Джумая. Но тук повече живот за Арсени Костенцев и още други 50-60 фамилии няма и през селата Делвино, Хърсово, Бистрица се установяват в Кочериново и село Рила. Дупница вече е освободена от руския отряд на майор Орлински. Междувременно е подписано Одринското примирие от 19 януари и руснаците спират настъплението си на юг. Пълчища бягащи черкези и башибозуци обграждат село Стоб и започват да безчинстват. Тогава група джумалии, начело с Арсени Костенцев на бегом отиват в Дупница и поднасят прошение-молба на руския майор – “Аман, Ваше превъзходителство, избавете ни от тези агаряни!”   На сутринта получават положителен отговор и докато се върнат до Кочериново ескадрона руска кавалерия и артилерия  ги настига в ливадите: “ Нашите момчета се съживиха и взеха да гонят турците. Около пладне пристигна и пехотата. Майор Орлински раздели пехотата на две: едната половина потегли отляво, другата –  от дясна страна на джумайското шосе по деретата, а кавалерията тръгна по шосето – препусна конете към турците, даде залп и пак бяга надире, дорде ги заобиколи пехотата. Турците бяха подкарали повече от двеста коли за плячка и щом колите с плячката дойдоха, войниците (пехотинци) изгърмяха от двете страни и кавалерията се спусна по шосето заедно с нашите момчета.

Молихме Орлински на няколко пъти да изгърми с един топ, но той всякога ни отговаряше, че е невъзможно, че имало примирие  и че сам господар-императорът го е подписал.  В това време пристига един казак със седло и юзда на гръб и съобщава, че му утрепали коня, друг – ранен в крака. Тогава майорът заповяда да се хвърли само една граната, а тръбата засвири на усилен бой. Турците напуснаха веднага колите и удариха на бяг. Руските войници полетяха след тях и нашите момчета докараха ограбените биволи, волове, крави и селяни и селянки отидоха да си приберат всеки своите добитъци и вещи.

Гранатата бе паднала сред града в реката. Турците се събрали, за да видят дали е руска, и като се убедили, че е руска, започнали да бягат. Ударили го на бяг към Кресненската клисура заптиета, аскера и турските бейове...”

Така руснаци и комити останали до сутринта на бивак над Горна Джумая в местноста “Баларбаши”. При изгрева на слънцето  на 12 февруари освободителите начело с майор Орлински слезли тържествено в града. Те билим посрещнати от мъже, жени и деца с цветя, хляб и сол на голямата поляна, която сега представлява стадион “Христо Ботев”.

„От София дойдоха софийският губернатор Алабин и Марин Дринов, за да уредят разните съвети, продължава в спомените си Арсени Костенцев. Посрещнахме ги в дома на Вoйн Петков (Двояков). Васил Разсолков им поднесе от името на гражданите хляб и сол. Дринов се обърна към мен и ме попита:

– Вие да не бяхте Костенцев?

– Да, аз съм – отговорих му.

Хвана ме за ръката и ме препоръча Алабину с тези думи:

– Вот болгарский Гарибалди, Арсени Костенцев!

Марин Дринов се обърна към народа и каза:

– Господа, господин Васили Разсолков ще бъде председател на съдебния съвет, Арсени Костенцев член, изберете си и вие още един за член на съда, когото искате.

Избраха за такъв Коте чорбаджи Гошев.

Изборът се извърши с фасул и царевица. Фасулът е ЗА, царевицата – НЕ. По същия начин се уредиха и градският, и окръжният съвет. За окръжен началник биде назначен Шевченко, руски офицерин”.

E79 News
Тагове:

Коментари:

 

Валутни курсове на БНБ за 20.02.2018

1 USD =1.58 BGN

1 EUR =1.96 BGN

1 GBP =2.21 BGN

10 CNY =2.48 BGN

1 CHF =1.70 BGN

100 JPY =1.48 BGN