14 Декември 2017 1 EUR = 1.9558 BGN 1 USD = 1.6665 BGN 1 GBP = 2.2249 BGN
.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
22.09.2017 07:15

Коментари 0 / Видяна 334

22 септември – дипломатическият Еверест на Третата българска държава

С провъзгласяване Независимостта на България, въпреки Великите сили, Фердинанд си спечелва прозвището Лисицата

 

 

Из “Химн за Независимостта”

 

Днес е ден велик за нази

Братя българи навред.

Бог България да пази.

Царят ни зове напред.

Днес свещений дълг налагаа.

Дружно всички да вървим.

Пушкя, нож се нам полага.

Ний врагът ще победим...

 

ПРЕДПОСТАВКИ

Обявяването Независимостта на България на 22 септември 1908 година е от малкото увенчани с успех дипломатически победи на Третата българска държава. Този успех е постигнат благодарение най-вече хитростта на княз Фердинанд. За по-малко от два месеца в края на лятото на 1908-а той така успява да приспи бдителността на Русия, Австро-Унгария и Турция, главните играчи на Балканите тогава. Така успява да премине като през минно поле в преговорите с Виена, Петербург и Истанбул, използвайки максимално моментните слабости и на другите влиятелни страни от Европа. С каскада от актьорски превъплъщения, правейки се на “умряла лисица”, княз Фердинанд успява така да заблуди руския император Николай II, че не е зависим от Франц Йосиф и обратното, че резултатът накрая е Манифестът от 22 септември, който монархът прочита в Асеновата църква “Свети 40 мъченици” в Търново и обявява Независимостта на царство България.

Два са основните външни фактора, които ускоряват процеса и отварят пътя към този връх в българската следосвобожденска история. Първият е буквалният разпад на феодалната Турска империя и превратът на младотурците от лятото на 1908 година. Вторият фактор е решителността на Австро-Унгария  да наруши Берлинския договор от 1878 година и да анексира окончателно Босна и Херцеговина. Които територии според договора са й били отстъпени “на концесия”,  а 30 годишният срок изтичал формално на 24 септември.

 

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ХОДОВЕ

Първият благоприятен конюнктурен повод се появява на 11 юли 1908 година с избухването на младотурската революция и възстановяването Конституцията на Османската империя от 1876 година. От министър-председателя демократ Александър Малинов тръгва идеята, че е назрял моментът за скъсване на унизителното васално положение на княжеството спрямо Турция. Чрез серия от телеграми с Фердинанд, който не случайно по това време е във ваканция в имението си в Унгария /срещат се, даже, веднъж тайно на Карпатите в края на август/ те постигат единомислие и двамата си разпределят задачите за постигането на заветната цел.

Дипломатическият скандал от 30 август с българския представителт в Цариград Иван Ст. Гешов, който допускат неопитните младотурци, когато не го поканват на прием от външният им  министър Тефик паша, с цел да се подчертае васалния статут на България също е благоприятно обстоятелство, ускорило процесите. Като добавка идва и стачката, избухнала на 5 септември на Източната железница в Турция, която се пренася и в частта й на българска територия. България отзовава своя представител от Цариград и национализира железницата от Свиленград през Белово до Ямбол. Предтекста е, че Турция може да придвижи вонни части по железницата в наша територия.

 

ФЕРДИНАНД ЛИСИЦАТА

На 8 септември 1908 г., в кралския дворец в Буда, по време на тържествата за 60-годишния юбилей от възкачването на император Франц Йосиф на престола, монарсите на Австро-Унгария и Българското княжество съгласуват на 4 очи съвместните си действия. Не се уточняват само кой пръв да извърши своята акция – анексията на Босна и Херцеговина или обявяването Независимостта на България.

За да разсеят впечатлението пред другите гости монарси от Европа за общите кроежи двамата изиграват страхотен мизансцен. По време на официалната си среща с Франц Йосиф, Княз Фердинанд повтаря мерака си да му бъде връчено “Златното руно”, най-желания орден в Европа и първи орден на рицарството в Австро-Унгария и Испания. Естествено, последва отказ от стария император да му връчи този католически орден, защото Фердинанд вече се е скарал с Ватикана, заради покръстването на сина си Борис в източно-православната вяра. Фердинанд напуска демонстративно срещата гневен и просъсква така, че да го чуят наоколо: “Този Хабсбургски мръсник! Бях приет тук като краставо куче.”

На връщане към България по Дунава Фердинанд прави последен дипломатически сондаж при румънския Крал Карол. На 21 септември княжеската яхта „Хан Крум” акостира в Русе, посрещната от целия кабинет.

В спомените си самият премиер Александър Малинов оставя свидетества за тези съдбовни часове: „ В Двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която Князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари министри да се намерим в Русе. Когато яхтата му „Хан Крум" акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук Князът, като се здрависа с всички министри и поразмени с тях по някоя дума, ме помоли да се оттеглим на „съвещание", както се изрази той. В салона на парахода, гдето ставаше това съвещание, князът каза: "Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново,  старата столица на българските царе.”

 

ОБЯВЯВАНЕ

Още същата нощ Фердинанд и министрите отпътуват за Велико Търново. Манифестът за обявяване Независимостта е писан дружно от всички на крак, във влака по време на пътуването. Окончателният вариант на историческия документ е избистрен на гара Две могили, където се е наложил дълъг престой на влака.

Майстор на психологическото въздействие, Фердинанд не слиза на централната гара в Търново, където всички го очакват, а незабелязано прави това на спирка „Трапезица”, за да избегне до последния момент всякакви изненади и пречки. Облечен в мундира, с който за първи път е стъпил на българска земя преди 21 години и обкичен с всичките си ордени той тръгва сам и пешком, подпиращ се на бастон през Асеновата махала към църквата “Свети 40 мъченици”. Според легендите достигнали от миналото, по този път преди 7 века е вървял Цар Иван Асен II  до църквата, построена в чест на победата му над Тодор Комнин в битката при Клокотница и победата над Византия. Пред храма вече го очаква хилядно множество, което възторжено го посреща с камбанен звън. По време на молебена в църквата Фердинанд прочита Манифеста:

 

„...Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!”

 

После с гордост и благодарност  се съгласява с молбата на председателя на Народното събрание Христо Славейков и на Министър-председателя Александър Малинов да приеме титлата Цар на българите. Короната, изработена от бижутер в Мюнхен е поставена на главата му от Търновския митрополит Антим, който прогласява след 512 години възстановяването на титлата български Цар.

България е обявена за независимо Царство, а той за Цар на българите. “На излизане от църквата Царят поздравява построените сборни дружини от 18-и пехотен Етърски и 20-и пехотен Добружански полкове, както и ротата от 5-а пионерна дружина. На поздрава му войниците отговорят с новия титул на държавния глава: "Здраве желаем ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО"... После процесията се отправя за Царевец, където е събран многохиляден народ. Тук Министър-председателят прочита отново Манифеста за възобновяването на Българското Царство. Гръмогласни възторжени приветствия огласиха цялата историческа околност; “Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!” Многохилядният народ с горещ ентусиазъм приветствува извършеното велико дело и първия си Български цар на възобновеното Българско Царство!” - свидетелства в спомените си капитан Христо Стойков от Велико Търново.

 

ПРИЗНАВАНЕТО

Признаването Независимостта на България не приключва с акта от 22 септември.

Цар Николай II  се вбесява, когато научава, че Фердинанд се е нарекъл Цар – постъпка на мегаломан, била неговата първоначална реакция. Турция също не признава този акт. В следващите няколко месеца предстоели сложни, преди всичко финансови по смисъла си преговори, за да се признае от Великите сили възстановяването на Българското царство.

Турция потърсила от България 125 млн швейцарски франка като обезщетение за нарушения Берлински договор и национализирането на железниците в българска територия. Австро-Унгария също се намръщила, защото ЖП линията е построена от акционерите на Барон Хирш. Русия скоро смекчила тона си към независима България, за да възстанови влиянието си на Балканите и оттам да проправи пътя си към Босфора и Проливите. Ето защо тя предлага на Турция да опрости колосалните им репарации, които Османската империя й дължи още от войната през 1877-78 година. Турция се съгласява и оттегля иска си към България. После финансовият ни министър Андрей Ляпчев сключва с руския си колега Коковцев фиктивен кредит за 82 млн лева при разсрочено плащане за 75 години и лихва от 4.75 % . Любопитно е да се знае, че от тези милиони България не погасява почти нищо, защото следват войните в Европа, а през 1917 година болшевишкото правителство на Ленин опрощава изцяло дълга на България към Русия.

На 7 април 1909 година руското правителство официално признава Независимостта на България. Скоро това правят Англия, Франция и Италия, последвани от Сърбия, Черна Гора и Румъния. На 14 април Германия и Австро-Унгария поздравяват Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов с държавния суверенитет.

E79 News
Тагове:

Коментари:

 

Валутни курсове на БНБ за 14.12.2017

1 USD =1.67 BGN

1 EUR =1.96 BGN

1 GBP =2.22 BGN

10 CNY =2.52 BGN

1 CHF =1.68 BGN

100 JPY =1.47 BGN