23 Ноември 2017 1 EUR = 1.9558 BGN 1 USD = 1.6647 BGN 1 GBP = 2.2023 BGN
.

ВХОД

Е-mail: Парола:
Запомни ме на този компютър *забравена парола *регистрация
06.09.2017 08:22

Коментари 0 / Видяна 327

132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

6 септември - Денят на Съединението - е една от бележитите дати в новата българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава.

Съединението е чисто българско завоевание ­ без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.

На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.

Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така, през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население се учредяват и комитетите „Съединение”. През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той (в качеството си на лоялен васал на Османската империя) откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех. Според някои от българските историци, пред българския княз не е имало дилема, тъй като той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, защото това автоматично означавало да бъде свален от престола. Но, независимо какви са били историческите условия и неговите лични подбуди, мъжеството му да подкрепи присъединяването на Източна Румелия е важна гаранция за успеха на делото.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба. За официален празник на страната 6 септември - Денят на Съединението, е обявен с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

E79 News
Тагове:

Коментари:

 

Валутни курсове на БНБ за 23.11.2017

1 USD =1.66 BGN

1 EUR =1.96 BGN

1 GBP =2.20 BGN

10 CNY =2.52 BGN

1 CHF =1.68 BGN

100 JPY =1.49 BGN