113 години безсмъртие! Да си спомним за Никола Вапцаров

ТОП НОВИНИ

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември/ 24.11.1909 г. в град Банско. Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог. След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). По време на практиката си посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. След завършване на Морското училище Вапцаров постъпва като техник в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново.

През 1936 г. заминава за София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Разложко, по т.нар. „Соболева акция“ за приятелство и взаимопомощ между България и СССР. За участието му в тази акция е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минно-подривни дела срещу немските войски.

Арестуван е през март 1942 г., като на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София. Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков. Стихотворенията му са преведени на повече от 30 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

А ето и едно от най – емблематичните негови произведения:

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
                                                           толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

В Благоевград годишнината от рождението на поета ще бъде отбелязана в 11.00 часа пред баралефа на Вапцаров, разположен на едноименния театър в града.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *