Премина и втория ден от Балканския театрален фестивал в Благоевград, който събира на една сцена едни от най – ярките театрални събития от България, Косово и Северна Македония. Във втората фестивална вечер жителите и гостите на областния център имаха възможността да се докоснат до невероятния моноспектакъл на Христо Мутафчиев и Народен театър „Иван Вазов“ – „ПЛАЧ НА АНГЕЛ“ от Стефан Цанев.
Препълнената зала, може би, е най – добрия атестат за качеството на спектакъла, който над 300 души имаха възможността да наблюдават, докосвайки се до безспорния талант на Мутафчиев, но и до гениалния текст на Стефан Цанев. Текст, който до последно държеше зрителя под напрежение, задавайки му множество въпроси за свободата, която плащаме всеки ден, но и за криворазбраната демокрация, в която живеем.
„Плач на ангел“ е олицетворение на живота на няколко поколения българи, които имаха възможността да живеят в два строя – комунизма и последвалата демокрация. Но! Както казва лирическия герой – „Демокрацията е за умни хора“…
Текстът на Стефан Цанев, в комбинация с личността и актьорската игра на Христо Мутафчиев безспорно успяха да докоснат сърцата на публиката, която емоционално преминаваше през различни стадии – от бурен смях до сълзи в очите от носталгия към едно недалечно минало, когато не всеки е имал достъп до мандарини в магазина, но всеки е имал хляб на масата. Е, днес всички могат да си купят каквото пожелаят, но колко реално могат да си го позволят… това е незададеният въпрос в пиесата, който повечето зрители в залата си задаваха след края на спектакъла. И с право!
През разказа за един малък човек, несправедливо осъден в името на своето семейство, прекарал по – голяма част от съзнателния си живот в затвора, а след това предсрочно освободен, публиката се докосва до безспорни истини за живота, който живеем и съвсем на място – мнозина съпреживяха живота на героя, пречупен през призмата на собствените си „затвори“.
След час и двадесет минути поуките от видяното и чутото станаха толкова много, че съвсем естествено настъпи края на пиесата. Христо Мутафчиев се поклони пред изправилата се на крака зала. Миг по – късно той помоли всички да спрат да аплодират за минута и да си спомнят за своя дядо Евтимий, съкилийник на лирическия герой Райчо, от който младото момче научило, че човек може да е истински свободен само ако душата му се чувства такава – без значение от място, време и обстоятелства…
Накрая Христо Мутафчиев призова публиката да не спира да подкрепя Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград и да пълни салоните, така, както на фестивала, защото младата трупа на културния институт, има нужда от подкрепа…
