Харалампий е канонизиран от Църквата като светец, чиято памет се отбелязва на 10 февруари.
Починал на 113 години, той е смятан за най-възрастния мъченик. Приписват му се различни чудеса, заради което е наричан Харалампий Чудотворец. Светецът е особено почитан в Гърция, като се смята, че черепът му се пази в манастира „Свети Стефан“ в Метеора.
Паметта на Свети Харалампий особено се почита от българите, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед. В българската фолклорна традиция Харалампий е смятан за господар на болестите и най-вече на чумата, като църковният му празник се отбелязва и като Чуминден.
Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги.
В народните вярвания чумата е държана от св. Харалампий вързана с верига или затворена в шише, и когато я пусне, тя прави поразии. Името ѝ никога не се споменава, нарича се добрата, леля, блага медана, с цел постоянното ѝ умилостивяване.
На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът и да освободи болестта.
Призори всяка домакиня изпича обреден хляб „колак“ и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени.
Вкъщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата.
С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват. От него запазват за лек през цялата година.
На този ден празнуват: Харалампи, Харалампий, Хараламби, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрин/а, Валентин/а, Вальо, Валя, Валентинка и сродните им имена.