Искаме ли и най – вече заслужаваме ли да живеем в красива, нормална държава и град? – този въпрос се наложи да си зададем за пореден път, след като днес стана ясно, че неизвестни извършители са направили опит да откраднат бюст – паметника на Христо Ботев в Благоевград. Същият този Ботев, който приживе ще напише: „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани…“
Навярно за много хора случилото се не е кой знае какъв проблем – паметникът все пак не е откраднат, сигнализирано е на органите на реда, проверяват се видеозаписите от централна градска част. Вероятността извършителите да бъдат установени не е никак малка, ще си кажат много жители на Благоевград, а и не само.
Ние от Е-79 нюз смятаме, че в поредния вандалски акт, случил се в града, в който живеем и сме израснали, прозира грозната истина, дори бихме си позволили да кажем фундаменталният проблем на мрачната и гротескна истина на родната действителност – превърнали сме се в едно претенциозно и постоянно критикуващо властта общество, което обаче е забравило, че светът, в който живеем, зависи от нашата активност като граждани!
Следейки новинарския поток в община Благоевград, региона и страната, напоследък ни прави силно впечатление една повтаряща се новина – нещо хубаво се прави от държавата, от общинското ръководство, от дарители и доброволци, но много скоро след това красотата се превръща в грозна гледка, защото някой е решил да чупи, краде и вандалства. Още по – страшното е, че този някой не е случаен, той живее сред нас, може дори да е вашият съсед, познат, роднина, дете или пък самите вие!
Примери за повредени и/ или унищожени детски и спортни площадки, изпочупени дръвчета и други подобни бихме могли да Ви дадем безброй! Но кой ще спечели от това???
Още по – интересното е, че след всяка подобна проява на вандализъм, обществото сякаш е по – склонно да осъди общината или държавата и да попита:
– Защо няма видеонаблюдение;
– Какво върши общинската охрана;
– Къде е полицията и още много други подобни въпроси…
Истината е, че залисани в ежедневните битовизми и научени – все друг да е виновен, забравихме, че всеки един от нас има дълг към своя роден град и родина. Нима паметника на Христо Ботев не е на всички нас? Нима зелените площи, детските и спортните площадки не са на всички нас? Нима изпочупените съдове за смет, уличните лампи, пейките не са на всички нас?
И в контекста на всичко това нека си припомним още нещо, което Ботев ни е завещал като завет: „Патриот е – душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа! И секиму добро струва, само, знайте, за парата, като човек – що да прави? продава си и душата“…
